Много хора се кръстеха и призоваваха Светата дева, когато минаваха покрай усамотеното му жилище, защото го смятаха за луд. Други го наричаха зъл магьосник и настояваха за сурово наказание. Ала щом срещнеха острия поглед на тъмните му очи, млъкваха уплашено. Така друидът живееше необезпокояван в горската си колиба и посрещаше с радост всички, които го посещаваха.
Мергуин обичаше и уважаваше Ейд Финлейт. В лицето на Ард-Рий от Тара той бе разпознал безпогрешно справедливия, надарен с необикновени качества мъж, които предпочиташе да преговаря с постоянно каращите се крале, вместо да се впуска в безсмислени битки. Но повече от всичко жрецът обичаше най-младата принцеса. Бащата беше довел Иърин при него, още когато тя беше дете. Монасите и свещениците вече я бяха запознали с учението на Христос, но от стария друид Иърин узна всичко за своята душа и за света наоколо. Той я научи да се отнася с почит към животните и растенията, да чете по знаците на небето, да предсказва буря и слънчево време, да лекува с билки човешките страдания.
Този ден Иърин го посети, придружена от младия крал на Конаут, Фенен Мак Кормак. Мергуин тръгна да ги посрещне, усещайки в сърцето си странна потиснатост. Тъмна сянка беше паднала върху слънцето. Той проследи как младият мъж вдигна принцесата от седлото и разбра, че сянката е била хвърлена от Фенен.
Иърин се смееше весело. Очевидно тя се наслаждаваше на компанията на красивия си придружител и Мергуин се нарече оглупял старец. Мак Кормак беше всеобщо уважаван, умен и добър крал и надали имаше друг по-подходящ за съпруг на кралската дъщеря. Трябва отново да прочета знаците, реши старият друид.
— Иърин Мак Ейд! Фенен Мак Кормак! — провикна се той и се поклони. — Поздравявам ви с добре дошли! Какво ви води насам? — Естествено той знаеше. Цялата страна знаеше, че силите на викингите се събират край Карлингфорд Лох. Той вече усещаше треперенето на земята, а вятърът му беше разказал за кръвта, която скоро щеше да напои земята.
— Ще има битка — отговори Фенен и за миг откъсна очи от принцесата, за да погледне друида. — Аз съм един от пратениците, които придружават Ард-Рий. Ще проследим хода на сражението и ще получим от победителите полагащото ни се злато и сребро, обещано на Свети Патрик. Не се съмнявам, че ще победят датчаните.
Мергуин кимна учтиво на младия крал, макар тайно в себе си да го нарече глупак. И датчаните, и норвежците бяха нашественици, алчни да завладеят богатствата на чуждата земя. И едните, и другите щяха да идват отново и отново. Ирландските пратеници щяха да имат голям късмет, ако се отървяха живи.
— Ейд Финлейт, Мелсихлейн и аз ще приемем дара на победителите и ще се върнем тук, за да вземем лейди Иърин. Засега я поверявам на вас, старче.
Мергуин се скова. Не беше нужно този млад петел да му напомня къде е дългът му. Гласът му прозвуча хладно:
— В моята колиба дъщерята на Ейд Финлейт винаги е била на сигурно място.
Ала Фенен не забеляза хладината на Мергуин, защото имаше очи само за Иърин. Снощи, в голямата зала за съвещания, двамата не бяха успели да останат насаме нито за миг. Беше му много неприятно да стои и да гледа как мъжете, без разлика стари или млади, се тълпяха около нея със замъглени от страст лица.
— Оставете ме за малко сам с принцесата, човече — проговори нетърпеливо той. — После ще я предоставя на грижите ви.
Старецът едва беше успял да се отдалечи, когато Фенен грабна ръката на Иърин.
— Нека се поразходим малко из гората — помоли горещо той.
Иърин вдигна вежди и хвърли многозначителен поглед към Мергуин. Друидът неволно се усмихна. Той познаваше своята повереница по-добре от всички останали. Разбира се, че младият, добре сложен мъж й харесваше. Все пак той знаеше едно — въпреки че бе дошла дотук сама със своя обожател и очевидно се бе постарала да го очарова още повече, тя нямаше да си позволи нищо непочтено, нито щеше да му даде някакво обещание за бъдещето.
Докато водеше принцесата по тясната пътека, която се виеше между дърветата, младият крал проклинаше своя повелител. Иърин беше навършила двадесет години и той я обичаше толкова отдавна. Сестрите й се бяха омъжили още на шестнайсет, но когато Фенен започна да ухажва Иърин, Ейд не го поощри. Освен това отпращаше всички кандидати с уговорката, че ще омъжи най-малката си дъщеря само когато е уверен в желанията на сърцето й.