Красивият Фенен Мак Кормак, който можеше да има всяка жена, която пожелаеше, беше запленен от младата принцеса. Вярно, тя беше дръзка и жизнена и сигурно щеше да му коства много усилия да я опитоми. Но той искаше точно това. Разбира се, щеше да го стори меко и с много любов.
Иърин също мислеше за възможна женитба, но когато отговори на настойчивия поглед на тъмните му очи, усмивката й беше принудена. Тя харесваше Фенен, но след ужаса, преживян в Клонтайърт, ценеше свободата си повече от всичко. Девойката въздъхна тихо. Един ден щеше да се омъжи, но сега най-важното беше да види поражението на норвежците.
— О, Иърин, защо ви доставя такова удоволствие да ме измъчвате?
Младото момиче погледна смутено Фенен, прочете в очите му гореща любов и усети мъчителни угризения на съвестта.
— Не съм искала да ви причиня болка…
— Тогава нека се сгодим. Аз ще поговоря с баща ви и…
— Моля ви, Фенен, недейте! Вие означавате много за мен, но ви умолявам да не настоявате. Дайте ми време да ви опозная по-добре. Така може би ще се науча да ви обичам.
Колко време трябваше да чака! Поддавайки се на внезапен импулс, той я грабна в обятията си.
— Дайте ми поне една целувка, за да знам какво щастие ме очаква!
— Е, добре, една целувка — прошепна засрамено тя. Желанието му я поласка.
Треперещ от вълнение, Фенен докосна устните на Иърин със своите, плъзна ръка по гърба й, а другата му ръка обхвана тила й. Беше й приятно да усети силните му ръце, целувката също й хареса, макар да не събуди в тялото й онова радостно очакване, което си беше представяла. Върхът на езика му се плъзна по затворените й устни и меко се опита да си проправи път навътре. Любопитна да види какво ще стане, Иърин се поддаде на желанието му и езикът му заигра с нейния. Това също не й беше неприятно.
Ала когато мъжът я притисна с все сила до себе си, в сърцето й пропълзя дива паника. Пред духовния й взор изникна страшната гледка на опожарения Клонтайърт. Викингите се нахвърлиха като глутница вълци върху беззащитната лейди Мойра и тя чу отчаяните й писъци. Отблъсна Фенен и му залепи оглушителна плесница.
— Казахте само една целувка, милорд! А сега злоупотребявате със съгласието ми! Не забравяйте, че татко ме повери на вас, разчитайки на вашата почтеност!
Фенен гневно потърка бузата си, разбрал, че е отишъл твърде далеч.
— Простете, милейди — извини се съкрушено той, макар че в сърцето му бушуваше дива ярост. Един ден Иърин щеше да стане негова и тогава щеше да я научи на всички удоволствия на любовта. В целувката й беше усетил дремеща чувственост, която тя очевидно не осъзнаваше. Отсега нататък щеше да се утешава с увереността, че търпението му ще бъде възнаградено.
— О, Фенен, съжалявам, че ви ударих. — Иърин отново бе завладяна от чувство на вина. Тя се наслаждаваше на близостта му — докато не си припомни жестокостта на норвежците. За нейно облекчение младият мъж отговори на усмивката й и тя се зарадва на властта, която имаше върху този красив, желан от всички жени воин. — Време е да се върнем при Мергуин. Много ми се иска да знам каква съдба очаква викингите в утрешната битка. Татко е убеден в поражението им.
Фенен кимна. Улови отново ръката й и почтително я поведе към колибата.
— Датчаните са силни и ни обещаха големи богатства.
Друидът ги очакваше пред вратата.
— Дневната светлина угасва бързо, кралю на Конаут — проговори хладно той, подчертавайки всяка дума.
Фенен не му обърна внимание.
— Пазете се, скъпа моя принцесо. Скоро ще се видим отново.
— Бог да е с вас, милорд. — Тя направи прелестен реверанс и се усмихна сладко, когато момъкът сведе глава над ръката й.
Само Мергуин видя дръзките искри в зелените й очи, прикрити от полуспуснатите мигли, и едва не избухна в смях. Само не си мислете, че вече сте омаяли Иърин, млади господарю, каза си той. Фенен сложи в ръката му скъпоценно платно, извезано лично от лейди Мейви, което кралската двойка му пращаше като подарък, после гъвкаво се метна на коня си.
Иърин му махна с ръка и го изчака да се скрие зад дърветата, след което с усмивка се обърна към Мергуин:
— Е, какво мислите за Фенен? Не е ли самохвалко като повечето мъже?
Друидът развеселено вдигна вежди.
— Защо се подигравате с краля на Конаут? А аз си мислех, че сте ми довели годеника си.
Девойката въздъхна и влезе в хижата. Старецът я последва.
— Не, Мергуин, не му се подигравам. Той е добър човек и справедлив крал, само че… не знам какво ми става. Причината е в мен. Знам, че разочаровам родителите си и гневя сестрите си, но нямам ни най-малко желание да се омъжа.