Най-добър вид златна руда!
Слънчовите лучи играеха по лъскавите златисти люспици, обилно налепени по червеникавия минерал. Някои части от буците бяха съвсем злато, с твърде слаба примес песъчинки. Те твърде тегнеха сравнително с обема си поради количеството на благородния метал в тях. Кристализираните златни трошици искряха се разноцветно и земаха очите на опуления доктор.
Селачът забележи вълнението му.
— Какви са тия светливи буци, позна ли ги?
— Дека ги найде? — вместо да му отговори, попита възхитеният професор.
— Нали ти казах: татък в Дремиградско, в балкана… То се вика там цялата планина отсам Камчията е такава… А какви са тия камъни, господине?
— На дълбоко ли бяха?
— Че кажи на плитко: на две и три педи нещо в земята.
— Ти с какво се занимаваш?
— Овчар съм. Викат ме Иван Динков.
— Показва ли другиму тия камъни?
— Та кой ти отбира у нас. Имам чичов син Христо — даскалът в Доброли, та той ме научи да се допитам до ваша милост; — иди, каже, при доктор Карлева, беки излезе нещо… Това какво е, господине, на злато мяза?
Професорът се любуваше на искрящите се на слънцето златни люспи и трошици по рудата.
— Знай ли друг мястото? — попита пак докторът, комуто в главата се рояха велики мисли.
— Кой ходи там? Само аз зная.
Докторовото лице огря самодоволна усмивка.
— Благодаря, бай Иване, аз ще ти платя разноските и възнаграждение хубаво ще ти дам… Ти ще останеш у мене малко. Почакай да обядваме заедно… Това е любопитна руда, но трябва да я изследвам в гимназията — схитрува професорът; — ти си почини тук, попуши една-две цигари, не се стеснявай, бъди като у дома си.
И докторът мина с рудата в стаята на жена си.
— Антонио, Антонио драга! — извика той радостно и я цалуна по двете бузи. — Знайш ли какво донесе тоя прост селяк? Той донесе, мила Антонио, моята фортуна, моята слава, да, славата на доктор Карла! Гледай това нещо: тия буци са злато, каквото може да се намери в рудниците на Бразилия и Калифорния само. И една-две педи на плитко; с пръст да разчовъркаш, ще го набараш! И това цяла планина, мила Антонио! Цяла планина — чуваш ли? — такава руда злато, чисто, красно злато! Та това е тайната златна Гвинея на учените… Това е Голконда! Цяла Голконда! Дай да те цалуна пак, златна Антонио! Аз подозирах, моят гений ми нашепваше нещо. Тая девствена земя е пазила съкровищата си цели десетки векове, тя чака търпеливо да дойде един доктор Карло да разтвори недрата й и да зачуди света с едно велико откритие…
Жена му слушаше зяпнала. Ако да не виждаше блестящите златоносни буци, тя би помислила, че професорът се е побъркал. Тя и сега се плашеше от такова нещо.
— Антонио драга, тоя човечец ще ме чака тука, бъди любезна с него: той е нашето провидение… Но дръж се спокойна… Аз ще обядвам с него. Сгответе най-хубаво.
— Имаме супа, и тлъстата гъска, пълнена с ориз и раказии стафиди, ама каква чудесна работа, Карло! И половината от вчерашния пуяк, пържен в прясно краве масло, със соус-паприкаш и гарнитура от хрян и розов чукундур, а за десерт…
— Добре, добре — прекъсна я Карло, като не щя да изслуша тоя сложен каталог на домашната кухня; — ние ще обядваме и ще тръгнем…
— Къде? — попита учудена Антония.
— Ще тръгнем за нашата Голконда, Антонио. Аз отивам да зема отпуск тозчас от директора на гимназията. Не забравяй, бъди ласкава с тоя златен селянин, с тая света овчица и заключи зад мене вратнята с ключ.
И доктор Карло в две минути се озова при директора.
— Господине директоре, ида да ви моля за тридневен отпуск, от днес, от тоя час!
— Отпуск! Невъзможно, сега имаме екзамени.
— Отпуск ми е необходим! — повтори енергически професорът.
— Що ви принуждава?
— Жизнен интерес.
Директорът го изгледа зачудено.
— Да, жизнен интерес — прибави доктор Карло; — повече даже: висшият интерес на страната, господин директоре!
— Пред такива високи интереси и аз свалям шапка — отговори усмихнато директорът.
— Давате ли отпуск, господин директоре?
— Имате го. Желая ви едно велико откритие.
Професорът изскокна на улицата.
— Тоя простак сега се подиграва, а след двайсет и четири часа ще се счита щастлив да стисне ръката на доктор Карла — бъбреше той, като вървеше разсеяно из една тясна улица, цял обзет от щастливите си вълнения и надежди.
На едно място топ се спъна в едно голямо бунище от пера и перушиняк — тоалетът на цяла куда щавени гъски… Това го направя да се сети, че той се намира пред тяхната порта. Той изтропа яката.
Жена му отвори.