— А за Афганистан какво знайте?
— За Афганистан? — попита опулен Карло.
— Да, за Кандахарския проход. Заеха ли го англичаните?
— Да, господа!
Доктор Карло прие за правило тая вечер да отговаря със самоувереност на всичките питания по политиката, които щяха още да валят на него. Той не беше приготвен за такъв екзамен. Това беше голяма изненада за него. Излизаше, че тоя заглъхнал, спокоен, забравен градец, който Карло си представяше вечно спящ, нещо като Квинквандона в „Доктор Окса“4, се интересуваше и вълнуваше от световната политика, правеше овации, даже митинги.
Но едно ново недоразумение дойде да фърли мъгла в отношенията на дремиградците и на Карла. Причиниха го следующите думи на кмета:
— Господин Калев, сега вие, като наш депутат, ще се погрижите икономически някак си за подигането на Дремиград и на околията… Знаете, бедност голяма…
— О, на драго сърце, господин кмете, аз отсега ви гарантирам обогатяването на тоя благороден град и на околията ви. То е в моите ръце, макар и да не съм ваш депутат, както вие ласкателно ме нарекохте.
Общо очудване.
— Как? Вие сте наш представител вече! — каза кметът.
— Ние знаехме, че и вие сте съгласни…
— Вас едногласно избра народът!
Професорът опули очи. Значи той беше депутат! Сега изведнъж той си обясни истинската причина на овациите и на бляскавия прием, що срещна у дремиградците… Какви неожиданости!
Той прибърза и отговори развълнувано:
— Аз съм дълбоко покъртен от вашата чест, господа. Виноват съм, че преди всичко не ви изразих горещата си, да, най-горещата си благодарност… Вашият избор прави особена чест на геологията. И не доктор Карло или Калев, както вие приятелски ме наричате, а обаянието на науката съедини гласовете ви и сърцата ви… Но аз, за жалост, не ще мога да приема вашия избор.
— Защо не приемате сега? — попитаха смаяни всичките.
— Първо, господа, моята специалност и призвание е друго… Никаква наклонност към политиката не чувствувам… Creacum est, non legutur! — казва латинската поговорка, сиреч, гръцко е, не разбирам. Второ, едно велико откритие, което направих, ще погълне всичките ми грижи занапред. Засега мога да ви кажа само, че аз съм решил да се посветя цял на благото на тая просветена страна, която прегръщам като свое отечество, ако и още, за мой велик срам, се считам чужди поданик.
Кметът си прехапа устните.
— Поданик? Та нам не ни бяха казали това! Чужд поданик е неизбираем!
— Да, чужд поданик, но чистокръвен българин по душа.
— Само вашето име можа да събере всичките гласове. Инак турците щяха да изберат Мурад бея! Жално!
При всичките тия сюрпризи никому от дремиградците не хрумваше на ума, че се заблуждават и те, и гостът. Разбраха само, че им е препоръчан бил за депутат един доста оригинален человек, твърде учен и при това твърде скромен.
Но сега самолюбието на Карла силно се нарани, когато той узна, че някакъв си закон се изпречва на пътя му. Това го тури в амбиция! Не, той ще влезе в камарата!
И като извади из задния джеб на сетрето си няколко буци от рудата, тръшна ги яката на масата, щото дребни късове и златен пясък се разфърчаха.
Всички се навалиха да гледат златната руда, която игриво и разноцветно лъщеше на свещта.
— Златна руда! — казаха всички възхитени.
— Да, златна руда в най-чистия си вид, господа избиратели, руда, с която е пълна цяла планина, три часа от Дремиград, във вашата околия. Вашата околия, господа, е българско Колорадо… И това съкровище е спало безбройни векове в земята и трябваше доктор Карло да го изнамери в днешната си разходка!… Ето кой е доктор Карло, комуто сте сторили чест да го изберете за ваш депутат. И аз я приемам сега, господа, против всичко и няма да я отстъпя никому!… Колкото за поданството, то е глупост и ще ви докажа тозчас.
И седна, и написа тая телеграма до главния управител на областта:
„Печеля на короната ви една Калифорния. За цена на тая заслуга прося неотложно румелийско поданство, което било нужно, за да мога свободно да вляза в камарата, дето ме праща изборът на дремиградските избиратели. Утре тръгвам за столицата с доказателствата на великото си откритие.
Дремиградски представител:
Той прочете депешата си развълнуван.
Всичките я намериха превъзходна и пламтяха от възхищение. Блясъкът на златната планина заслепяваше умовете им. Доктор Карло беше тяхната звезда и добър гений. Те нямаше да дозволят никому да побутне с пръст избора им… Написа се телеграма и от градска страна, подписа се кметът и се изпрати с Карловата.
Докторът беше като пиян. Пред него се разкриха съвсем нови хоризонти. В неговата спокойна кабинетна душа изведнъж оживя бесът на най-широкото честолюбие… Прочуване, чест, слава, богатство огромно, власт — всичко из един път се струпаляше на плещите му. Щастието го съкрушаваше с тежестта си…