— Тези буболечки са умни — възпротиви се Хелън, сияеща от щастие — и аз не се страхувам от тях. Не са като мравките или паяците. Не те изпълват с неприятно чувство. Самите те са толкова чисти, така приятелски настроени и така весели! Дори са красиви. Обичам просто да седя и ги наблюдавам как работят. Не е ли симпатичен начинът, по който работят на групи? Като прахосмукачка са. Само се движат върху нещо, а прахът и мърсотията изчезват от него.
Стоях там, гледайки ги как усилено работят, и почувствах ледени тръпки да лазят по гърба ми, защото, без значение как това бе в разрез със здравия разум, сега аз знаех, че нещата, които мислех относно хладилника и скалата, не са и наполовина така безумни, както може би изглеждаха.
— Ще се обадя на Ейми — каза Хелън, тръгвайки към кухнята. — Това е твърде хубаво, за да го пазим в тайна. Може би ще мога да й дам малко от буболечките. Какво ще кажеш, Рандъл? Само колкото да започнат почистването на къщата й.
— Хей, чакай малко! — извиках аз. — Тези същества не са буболечки.
— Не ме е грижа какво са, щом почистват къщата — отвърна безгрижно Хелън, набирайки вече номера на Ейми.
— Но, Хелън, само ако би ме изслушала…
— Ш-ш-т — отвърна закачливо тя. — Как ще мога да говоря с Ейми, ако продължаваш… О, ало, Ейми, ти ли си…?
Видях, че това беше безнадеждно. Оттеглих се напълно победен.
Запътих се към гаража с намерение да преместя някои неща, за да направя място за скалата в задната му част.
Вратата на гаража беше отворена. Вътре Били майстореше нещо на масата.
— Здравей, синко — казах аз толкова весело, колкото успях. — Какво става?
— Правя няколко капана, татко, за да хвана малко от буболечките, които почистват къщата. Томи ще ми бъде съдружник. Отиде до тях за малко стръв.
— Стръв ли?
— Разбира се. Разбрахме, че обичат ахат.
Хванах се за една дървена стойка, за да не падна. Нещата се развиваха малко по-бързо, отколкото можеха да се възприемат.
— Ще поставим капана долу в сутерена — каза ми Били. — Там има буболечки, колкото искаш. Опитахме всякаква стръв: сирене, ябълки, мъртви мухи и много други неща, но буболечките не се полъгаха по нито едно от тях. Томи имаше в джоба си едно малко зрънце ахат. Така опитахме с него.
— Но защо с ахат, синко? Не мога да се сетя за нищо по-неподходящо…
— Ами, виждаш ли, татко, проста така стана. Бяхме опитали всичко…
— Да — съгласих се аз, — виждам логика в това.
— Неприятното е — продължи Били, — че за капаните трябва да ползваме пластмаса. Това е единствената материя, която може да задържи буболечките. Те веднага се измъкват от капана, направен от какъвто и да е друг материал.
— Чакай малко — казах аз. — Какво възнамеряваш да правиш с тези буболечки, след като ги хванеш?
— Естествено, че ще ги продам — отвърна Били. — Томи и аз преценихме, че всеки би ги пожелал. Щом веднъж хората от околността разберат, че могат да почистят цяла къща, всеки ще поиска да ги има. Ще ги продаваме по пет долара за половин дузина. Много по-евтино е от една прахосмукачка.
— Но само шест буболечки…
— Те се размножават — прекъсна ме Били. — Наистина, трябва да се размножават твърде бързо. Преди един-два дни имахме само няколко, а сега къщата гъмжи от тях.
Били продължи да работи върху капана.
— Може би, татко — каза накрая той, — ще пожелаеш да участваш в сделката? Ще ни е необходим малко първоначален капитал. Ще трябва да купим още пластмаса, за да направим повече и по-добри капани. Може би ще успеем да извлечем големи печалби.
— Слушай, синко. Продал ли си вече от тези буболечки?
— Ами, опитахме се, но никой не ни повярва. Така че ще почакаме, докато мама разгласи малко из квартала за ползата от тях.
— Какво направихте е буболечките, които хванахте?
— Занесохме ги на доктор Уелс. Спомних си, че той искаше няколко. Дадохме му ги безплатно.
— Били, искам да направиш нещо за мен.
— Разбира се, татко. Какво е то?
— Не продавай нито една от буболечките. Поне засега, докато не ти кажа, че всичко е наред.
— Но, татко…
— Синко, имам едно подозрение. Мисля, че буболечките са пришълци от друга планета.
— Ние с Томи преценихме, че това е възможно.
— Вие какво?
— Всичко стана така, татко. Отначало мислехме да ги продадем само като редки екземпляри. Това беше преди да разберем, че могат да почистят цяла къща. Помислихме, че някои хора може да поискат да ги имат, защото са толкова различни и се опитахме да решим на каква цена да ги продаваме. И Томи предложи да казваме, че са от друга планета, например от Марс или нещо подобно. Това ни накара да се замислим и колкото повече мислехме, толкова повече започна да ни се струва, че те наистина може да са от Марс. Те не са насекоми, нито каквото и да било друго, което бихме могли да открием. Не приличат на нищо земно.