Братя Грим
Златните деца
Живели някога мъж и жена. Те били много бедни и изкарвали прехраната си с риболов.
Един ден мъжът изтеглил мрежата и онемял от почуда — в нея имало само една златна рибка. Той я гледал, без да може дума да каже, а тя заговорила с човешки глас:
— Слушай, рибарю, ако ме хвърлиш пак във водата, ще превърна малката ти колиба в дворец.
Рибарят отговорил:
— Каква полза от двореца, когато няма какво да ям?
— Ще се погрижа и за това. В двореца ще видиш един шкаф; щом го отвориш, ще видиш блюда с най-вкусни ястия и ще ядеш колкото поискаш.
— Щом е така — съгласил се рибарят, — ще изпълня молбата ти.
— Добре — добавила рибката, — но има едно условие: не бива на никого да казваш откъде ти е дошло това щастие. Изпуснеш ли само една дума, ще загубиш всичко.
Рибарят хвърлил рибката обратно във водата и тръгнал към дома си. Ала там, където била колибата, сега се издигал голям дворец. Влязъл вътре и видял жена си, облечена в разкошна одежда.
— Откъде се появи това богатство? — попитала с любопитство тя. — Всичко е толкова прекрасно! Много ми харесва.
— Да — отговорил мъжът й, — и на мен ми харесва, но съм страшно гладен. Дай ми най-напред нещо за ядене.
— Няма нищо за ядене, а в новата къща изобщо не мога да се оправя.
— Не е толкова трудно — казал мъжът й. — Там виждам един шкаф. Отвори го!
Жената на рибаря отворила шкафа и какво да види: в него имало хляб, плодове, месо и най-отбрани вина. Двамата седнали на трапезата и се нахранили до насита. После жената попитала:
— Но откъде дойде всичко това?
— Не ме питай — отговорил мъжът й, — не бива да ти казвам. Ако издам тайната, щастието ни ще свърши.
— Добре — съгласила се тя, — щом не бива да го зная, не искам и да зная.
Но тя не била искрена — любопитството не й давало покой. Започнала непрекъснато да разпитва мъжа си и накрая, за да се отърве, той й признал, че всичко дължат на една златна рибка, която уловил и после пуснал отново във водата. В същия миг хубавият дворец изчезнал и на неговото място се появила бедната колиба. Мъжът трябвало да започне всичко отначало.
Ала не след дълго той отново уловил в мрежата си златната рибка.
— Слушай — казала тя, — ако ме хвърлиш във водата, ще ти върна двореца. Но този път бъди твърд и не издавай тайната на богатството. Иначе ще го загубиш.
— Няма да кажа нито дума — обещал рибарят и хвърлил рибката във водата.
Когато се прибрал у дома, видял великолепния дворец, а жена му просто сияела от щастие. Но любопитството не я оставяло на мира и след няколко дни тя започнала да разпитва мъжа си. Известно време той мълчал, но един ден жена му така го ядосала с непрестанните си въпроси, че не се сдържал и издал тайната. В същия миг дворецът изчезнал и те отново се намерили в старата колиба.
— Видя ли? — извикал рибарят. — Пак сме бедни и гладни.
— Ах — завайкала се жената, — предпочитам да съм бедна, отколкото да ме измъчва любопитство.
Дните минавали и всичко било постарому. Ала ето че един ден рибарят за трети път уловил златната рибка.
— Виждам, че все попадам в мрежата ти — казала рибката. — Затова ме занеси в къщата си и ме нарежи на шест парчета. Накарай жена си да изяде две от тях, две дай на коня си и две зарови в земята. Тогава над вас ще се изсипе благодат.
Мъжът взел рибката, занесъл я вкъщи и направил така, както го посъветвала тя. И станало чудо. От заровените в земята парчета поникнали два златни крина, кобилата родила две златни жребчета, а жената на рибаря родила две момчета, които били целите от злато. Децата расли и ставали все по-хубави, а заедно с тях расли жребчетата и криновете.
Един ден децата казали:
— Татко, ще яхнем златните коне и ще тръгнем по широкия свят.
Рибарят се натъжил и казал:
— Как ще живея без вас, като няма да зная как сте?
— Не се тревожи — успокоили го те, — ще гледаш двата крина и по тях ще разбираш как сме. Ако са свежи, значи сме здрави, ако започнат да вехнат, значи сме болни; а ако клюмнат съвсем, значи сме мъртви.
После тръгнали на път. Вървели, вървели и стигнали до една страноприемница, в която имало много хора. Като видели златните деца, те започнали да се смеят и да им се подиграват. Единият от братята се засрамил и решил да се прибере у дома. Ала другият яхнал отново коня си и скоро се озовал до една голяма и гъста гора. Тъкмо се чудел дали да продължи през гората, когато го видели хора и му казали:
— Не влизай в гората. В нея има разбойници. Като видят, че и ти, и конят ти сте от злато, ще те убият.
Но момъкът не се изплашил. Намерил мечи кожи, покрил себе си и коня с тях и спокойно тръгнал през гората. Изведнъж чул шумолене в храстите и доловил гласове.