— Идва пътник!
— Остави го на мира! Той е ловец на мечки и е беден. Няма какво да вземем от него.
Така златният конник минал благополучно през гората, без да му се случи нищо лошо.
Един ден пристигнал в едно малко селце. В селцето живеела красива девойка. Като я видял, момъкът се влюбил в нея. Тя също го харесала и скоро двамата се оженили. Живеели много щастливо, но ето че ги сполетяло нещастие. Бащата на девойката, който бил на дълъг път, се върнал и много се учудил, когато разбрал, че дъщеря му се е омъжила.
— Къде е младоженецът? — попитал той. — Искам да го видя.
Показали му златното момче, но тъй като той бил все още покрит с мечите кожи, бащата извикал:
— Никога няма да дам дъщеря си на мечкар! — И в гнева си се опитал да го удари.
Тогава дъщеря му паднала на колене и започнала да го моли за милост. Бащата обуздал гнева си, но мисълта за младоженеца не го напускала. На другия ден станал рано и отишъл в стаята на младоженците, за да види дали мъжът на дъщеря му наистина е просяк. Ала щом надникнал, видял в леглото прекрасен момък, който блестял от злато. После излязъл и си казал: „Добре направих, че не го ударих“.
А златният мъж сънувал, че е на лов и че преследва великолепен елен. Когато се събудил, казал на жена си:
— Ще отида на лов.
— Може да ти се случи нещо лошо — отговорила жена му.
Но той казал:
— Трябва да отида.
Станал, облякъл се и отишъл в гората. Не след дълго пред него спрял красив елен — точно такъв, какъвто го видял в съня си. Прицелил се, но еленът избягал. Златният мъж яхнал коня си и препуснал след него. Цял ден го преследвал, но когато се стъмнило, го изгубил от поглед. Спрял да си почине и изведнъж съзрял в тъмнината малка къща. Приближил се, почукал на вратата и след миг на прага се появила старица. Тя била вещица.
— Какво правиш толкова късно в гората? — попитала старицата.
Той отговорил:
— Преследвах един елен.
— Да, виждала съм този елен — казала старицата.
В това време едно кученце изскочило от къщата и започнало да лае.
— Ще млъкнеш ли, злобна гадино? — извикал златният мъж. — Или искаш да те застрелям?!
Тогава вещицата креснала гневно:
— Какво? Искаш да убиеш кученцето ми?
И в същия миг го превърнала в камък.
Жена му напразно го очаквала да се върне. „Сигурно се е случило онова, от което толкова се страхувах“ — помислила си тя.
В това време другият брат, който се върнал в бащиния дом, стоял пред криновете и видял, че единият от тях внезапно клюмнал.
— Голямо нещастие е сполетяло брат ми! — извикал той — Трябва веднага да го потърся и да се опитам да го спася.
— Никъде няма да ходиш! — казал бащата. — Какво ще правя, ако загубя и теб?
Ала синът му отговорил:
— Трябва да отида!
Яхнал златния си кон и отишъл в гората. Когато стигнал до къщата на вещицата, тя излязла навън и го поканила да влезе, но той казал:
— Ако не съживиш брат ми, ще те застрелям!
Това не било по волята на старицата, но тя докоснала с пръст камъка и златният мъж отново възвърнал човешкия си образ. Двамата братя се прегърнали, после яхнали златните си коне и препуснали през гората. Единият брат се върнал при красивата си жена, а другият се прибрал при баща си.
— Сигурен бях, че си спасил брат си — казал бащата, — защото златният крин разцъфна отново.