Рекс Стаут
Златните паяци
„Обичам книги, ядене, музика, сън, хора, които работят, разгорещени спорове, Съединените американски щати, жена си и децата си — казва Рекс Стаут, създателят на детективските романи за Ниро Улф и Арчи Гудуин. — Не обичам политици, проповедници, благовъзпитани лица, хора, които не работят или са на почивка, кино и телевизия, силен шум и подмазване“.
Рекс Стаут започва кариерата си като вундеркинд — преди да навърши три години, той вече е прочел Библията два пъти. Младият Стаут успява да смени 30 професии за кратко време — пътуващ счетоводител, продавач на пури в Кливланд, търговец на индиански плетени кошници в Албъкърки, екскурзовод в индианските пуеблоси край Санта Фе, продавач на книги в Чикаго, Индианаполис и Милуоки, коняр в Ню Йорк, журналист. Поставя си за цел да спечели 400 000 долара, за да получи финансова независимост и да стане сериозен писател, и създава училищна спестовна система, която се въвежда в 400 градове в САЩ.
За своите първи пет книги (сериозна белетристика) той казва: „Получиха добри отзиви, но установих две неща — че съм добър разказвач и че никога няма да стана велик писател“.
„Фер-де-лапс“ — романът, в който Ниро Улф и Арчи Гудуин дебютират — има моментален успех и Стаут не би могъл да се оттегли от този жанр дори да има такова желание. А той няма. „Напълно удовлетворен съм да бъда автор на една от трите най-добри криминални поредици в света“.
Или както би се изразил мързеливият гений от Западна 35-таулица: „Задоволително“.
1
Ако някой позвъни на вратата в старата кафява къща на Западна трийсет и пета улица, докато двамата с Ниро Улф вечеряме, обикновено на Фриц се пада да отвори. Но онази вечер отидох аз, тъй като знаех, че той не е в настроение да посреща гости, все едно кои са.
Трябва да обясня защо Фриц нямаше настроение. Всяка година някъде към средата на май по уговорка един фермер, който живее близо до Брустър, застрелва осемнайсет-двайсет скорци, пъха ги в торбата, качва се на колата си и пристига в Ню Йорк. Разбрали сме се, че трябва да ги достави пред вратата ни най-късно два часа след приземяването им. Фриц ги почиства, посолява ги и в съответния момент ги намазва с разтопено масло, покрива ги с пелинови листа, изпича ги и ги сервира с гореща полента — гъст сос от жълто царевично брашно с масло, настъргано сирене, сол и черен пипер. Това е скъпо ястие и повод за радостни вълнения, а Улф винаги го очаква нетърпеливо, но този път разигра сцена. Когато Фриц внесе димящия поднос и го сложи пред него, той помириса, наведе се да помирише пак, вдигна глава и попита:
— А пелиновите листа?
— Не, сър.
— Какво означава „Не, сър“?
— Помислих си, че поне веднъж ще пожелаете да ги приготвя по рецептата, която ви предложих с шафран и естрагон. С много пресен естрагон и съвсем мъничко шафран, което е именно…
— Махни ги от масата!
Фриц замръзна и стисна устни.
— Ти не се посъветва с мен — продължи Улф с леден тон. — Да установя без предупреждение, че едно от любимите ми ястия е коренно променено, е неприятен шок. Възможно е да е ядивно, но не съм в настроение да рискувам. Моля те изнеси ги и ми направи четири забулени яйца с една препечена филийка.
Фриц познава Улф не по-зле от мен и разбра, че това е дисциплинарно наказание, което ще причини повече страдания на Улф, отколкото на него и ще е безполезно да влиза в разправии, затова посегна да вдигне подноса, но аз се обадих:
— Ако нямате нищо против, ще си сипя малко. Стига миризмата да не ви пречи да си ядете яйцата с удоволствие.
Улф ме изгледа възмутено.
Ето как Фриц изпадна в настроението, което стана причина да реша, че ще е по-добре аз да отворя вратата. Когато се позвъни, Улф беше приключил с яйцата и пиеше кафе — наистина сърцераздирателна гледка — а аз довършвах втората порция скорци с полента, които със сигурност бяха „ядивни“. Тръгнах по коридора без да запаля лампата, защото все още беше достатъчно светло и през шпионката видях, че клиентът пред вратата е сбъркал адреса.
Отворих и му казах любезно:
— Сбъркал си адреса.
Любезността ми се дължеше на твърдо възприетата от мен политика да укрепвам идеята за световен мир със съседските деца. Това облекчава живота на нашата улица, където хвърчат доста топки и кипят разни други дейности.
— Само че не позна — каза ми той с нисък нервен алт, не много грубо. — Ти си Арчи Гудуин. Трябва да се видя с Ниро Улф.
— Как се казваш?
— Пит.
— Пит кой?
— Дросос. Пит Дросос.
— За какво искаш да се виждаш с мистър Улф?
— Имам случай за него. Ще му кажа лично.