Выбрать главу

Фром наследил малка купчинка пари и я превърнал в планина, главно чрез химическата промишленост. Даренията му за различни организации бяха станали причина най-различни президенти, президентки и изпълнителни секретари при новината за неговата смърт да изпитат силен и добронамерен интерес към условията на завещанието му, но с изключение на някои скромни суми, всичко беше получила вдовицата. Тя обаче беше продължила благотворителната дейност без да жали време и енергия, отделяйки особено внимание на АСАДИП, което е телеграфният код на Асоциацията за подпомагане на бежанци и е начинът, по който обикновено го произнасят хора, които си скъпят дъха. Ако оставям впечатление, че съм прекарал дълги часове за подробно разследване, трябва да го разсея. За четвърт час с Лон Коен, след като поразгледах документацията на „Газет“, получих всички горепосочени сведения, с изключение на една подробност, която открих в нашата банка. Нямаше опасност Лон да разтръби, че Ниро Улф се интересува от мисис Деймън Фром, тъй като ние сме му дали поне толкова сензационни материали, колкото вестникарски клюки сме получили от него. В дванайсет без четвърт в събота сутринта Улф беше на бюрото си, а аз стоях до него и заедно проверявахме разходите по поръчката на Корлис (това не е истинското му име) — производителя на метални изделия (това не е истинският му бизнес). Улф смяташе, че е намерил разлика от двайсет долара, а аз трябваше да докажа, че се лъже. Излезе, че и двамата сме прави. Двайсетте долара, записани на Ори Кедър, трябваше да бъдат отнесени по сметката на Сол Панцър — грешката беше моя, но не се отразяваше на крайната сума, така че бяхме квит. Събрах документите, тръгнах към картотеката и погледнах часовника си. Беше дванайсет без една минута.

— Вече минаха двайсет и девет минути от единайсет и половина — отбелязах аз. — Да й позвъня ли?

— Не — измърмори той.

Извадих чековата книжка от сейфа, за да оправя някои домакински сметки, а Улф включи радиото на бюрото си да чуе новините в дванайсет. Попълвах чекове и слушах разсеяно:

„Предстоящата конференция на лидерите на Съединените щати, Великобритания и Франция на Бермудските острови, която можеше да се осуети поради падането на премиера Майер, вероятно ще се състои на насрочената дата. Смята се, че приемникът на Майер ще заеме поста навреме, за да участва в конференцията.

Според съобщение от Токио, тридневното прекъсване на корейските мирни преговори, поискано от командването на Обединените нации, има за цел провеждане на по-нататъшни консултации между страните-членки на организацията в щаба на генерал Марк У. Кларк, командващ силите на ООН.

Трупът на мисис Деймън Фром, богата и високопоставена благотворителка от Ню Йорк, беше намерен рано тази сутрин между стълбовете на новостроящата се надземна магистрала в Ийст Сайд. Според полицията, тя е прегазена от кола и не става въпрос за нещастен случай.

В Ню Йорк се състоя голям военен парад, наблюдаван от около милион и двеста хиляди души…“

Улф не спря радиото. Доколкото можех да съдя по изражението му, той наистина слушаше. Но към края на петминутния бюлетин, се понамръщи, а след като щракна копчето, мръщенето стана неудържимо.

— Така — казах аз.

Бих могъл да направя десетки забележки, но от никоя нямаше никаква полза. Не беше нужно да напомням на Улф, че я беше предупредил да не действа безразсъдно или дори неблагоразумно. Намръщеното му изражение не предразполагаше към коментари. След малко той постави ръце на облегалките на стола си и започна да ги търка напред-назад по грапавата повърхност, при което се разнасяше неприятен звук. Това продължи известно време, после скръсти ръце и се поизпъчи.

— Арчи!

— Да, сър.

— За колко време ще напечаташ текста на разговора ни с мисис Фром? Не дословно. При твоята превъзходна памет, би могъл почти да постигнеш това, но не е нужно. Само съществената част, по подходящ начин, както би докладвал на мен.

— Може да ми диктувате.

— Не съм в настроение за диктовки.

— Да пропусна ли нещо?

— Включи само най-важното, без да споменаваш как й казвам, че Питър Дросос и Матю Бърч са убити с една и съща кола, тъй като във вестниците не пише нищо за това.