— Не знам… Едва ли… Ще видя.
Хорън затвори. Затворихме и ние. Върнахме се в трапезарията, където Улф довърши безмълвно тортата и кафето. Почаках да отидем в офиса и да се настани в стола си, след което отбелязах:
— Спечелването на тези пари би било хубаво. Но главното е да почувствате, че сте си ги заслужили. Обаче без всякакви лоши чувства, съмнявам се дали това, че предадохте онази декларация на Роуклиф е достатъчно. Егото ми е подразнено.
— Внеси чека — измърмори той.
— Да, сър.
— Нужна ни и е информация.
— Да, сър.
— Виж се с мистър Коен и събери сведения.
— За какво?
— За всичко. Включително за Матю Бърч с уговорка да не разкрива, че знае за тази връзка, освен ако полицията не съобщи това или той не го научи от друг източник. Не му казвай нищо. Може да публикуват, че съм ангажиран по случая, но не и причината за интереса ми.
— Да му кажа ли, че Пит е идвал при вас?
— Не.
— Историята би му харесала. От нея би излязъл страшен материал на общочовешка тема. А и това би доказало, че репутацията ви…
Улф удари с юмрук по бюрото, което за него беше истинска експлозия.
— Не! — изрева той. — Репутация? Трябва ли да предизвикам приказки, че ако някой потърси помощта ми, ще бъде изправен пред смъртна опасност? Във вторник момчето, в петък жената! И двамата са мъртви. Няма да позволя офиса ми да се превърне в преддверие към моргата.
— Да, мина ми нещо подобно през ум.
— Постъпил си благоразумно, като не си ми го казал на глас. Лицето, виновно за всичко това, също би постъпило благоразумно, ако не ме беше предизвикало. Ще са ми нужни Сол, Фред и Ори, но аз ще се погрижа за това. Върви!
Тръгнах. Взех такси до редакцията на „Газет“. Секретарката на третия етаж, която не само ме беше приемала и преди, но също така от три-четири години беше в списъка на хората, които получават кутия орхидеи от оранжерията на Улф два пъти годишно, позвъни на Лон и ми махна с ръка да влизам.
Не знам каква длъжност заема Лон Коен в „Газет“, съмнявам се дали и той знае. Има вид на човек, който научава всички новини без никакво видимо усилие: от града и по телекса, в делник и празник, от чужбина и от страната. Бюрото му е единственото в стая три на четири метра и много добре, че е така, защото иначе нямаше да има къде да си слага краката, които са горе-долу със същите размери. От глезените нагоре е почти нормален. Когато влязох, при него имаше двама колеги, но разговорът им приключи и си отидоха. Ръкувахме се и той каза:
— Не сядай. Давам ти две минути.
— Глупости. Може да свършим за около час.
— Не днес. Отразяваме убийството на Фром. Пуснах те единствено, защото искам да ни разрешиш да съобщим, че Ниро Улф вчера е поискал информация за мисис Фром.
— Според мен… — Спрях, за да взема един стол и да седна. — Не, по-добре да не ти разрешавам. Но може да пишеш, че работим по убийството.
— Наистина ли?
— Да.
— Кой го е наел? Поклатих глава.
— Поръчката пристигна с пощенски гълъб, който отказа да ми каже.
— Събуй си обувките и чорапите, докато си запаля цигара. Няколко опарвания по нежната ти кожа ще ти развържат устата. Искам името на клиента.
— Джей Едгар Хувър.
Той издаде неприличен звук.
— Хайде, подшушни ми, само на мен.
— Не.
— Но може да пишем, че Улф работи по убийството на Фром?
— Да, но нищо друго.
— А момчето — Питър Дросос? А Матю Бърч? И по тях ли работи?
Изгледах го.
— Откъде накъде?
— О, моля ти се! Видях обявата на Улф в „Таймс“, че иска да се срещне с жената с обици във форма на паяци, която помолила едно момче на Девето авеню и Трийсет и пета улица да повика полиция. Мисис Фром е носила такива обици, а вчера ти дойде тук да разпитваш за нея. Колкото за Бърч — моделът е същият. Намерен е на безлюдно място, прегазен от кола, също като мисис Фром. Повтарям въпроса.
— Отговарям ти. Ниро Улф разследва убийството на мисис Фром с обичайната си енергичност, умение и мързел. Няма да се успокои, докато не залови негодника или не стане време да си ляга, в зависимост от това кое ще настъпи първо. Останалите убийства трябва да отидат на друга страница. Да не се намеква за връзка между тях. Нито от него, нито от мен. Ако те помолих за информация по случая Бърч, то е защото ти самият го спомена.
— Добре, стой тук. Искам да хвана сутрешния брой. Той излезе от стаята. Седях и се мъчех да убедя Улф да даде на Лон сочния материал за парчето от джоба на Матю Бърч, намерено на колата, с която е убит Пит, но тъй като Улф не присъстваше, не стигнах доникъде. Лон се върна след малко, отиде на бюрото си, изчаках го да пъхне големите си крака отдолу и казах: