— Все пак ще ми трябва един час.
— Ще видим. Няма много хляб в трохите, които ми подхвърли.
Не ни отне цял час, но не беше и много по-малко. Каза ми почти всичко, за което го питах, без да чете отникъде и само с две обаждания на свои съратници. Мисис Фром обядвала в петък в „Чърчил“ с мис Анджела Райт, изпълнителен секретар на АСАДИП — Асоциацията за подпомагане на бежанци. Вероятно е отишла в „Чърчил“, след като излезе от офиса на Улф, но не разисквах това с Лон. След обяд, към два и трийсет, двете се върнали заедно в АСАДИП, където мисис Фром подписала няколко документа и провела няколко телефонни разговора. „Газет“ беше изпуснал следите й от 3:15 до към пет, когато се прибрала в къщата си на Шейсет и осма улица и прекарала около час в работа с личната си секретарка, мис Джийн Ести. Според Лон, Анджела Райт правела чест на женския пол, защото била готова да разговаря с журналисти, а Джийн Ести не му правела чест, защото отказвала.
Малко преди седем часа мисис Фром излязла от къщи сама, за да отиде на вечеря с една от колите си — открит кадилак. Вечерята била в апартамента на мистър и мисис Денис Хорън в Грамърси Парк. Не е известно къде е паркирала колата, но в този район вечер винаги се намира място. На вечерята присъствали шест души:
Денис Хорън, домакин
Клеър Хорън, негова съпруга
Лора Фром
Анджела Райт
Пол Кафнър, специалист по връзки с обществеността
Винсънт Липскъм, издател на списание.
Вечерята свършила малко след единайсет и гостите се разотишли поотделно. Мисис Фром си тръгнала последна. В „Газет“ имаше непотвърдена информация, че Хорън я изпратил до колата й, но полицията мълчеше по този въпрос и не можеше да се провери. Това се знаеше за Лора Фром до пет часа сутринта в неделя, когато един човек на път за работа на рибния пазар, пресякъл под магистралата и намерил тялото й между стълбовете.
Няколко минути преди да пристигна в редакцията на „Газет“, прокурорът съобщил, че мисис Фром е прегазена от собствената си кола. Кадилакът бил намерен паркиран на Шестнайсета улица между Шесто и Седмо авеню, само на пет минути пеш от Десето полицейско управление. В колата открили не само доказателства за този факт, но и голям гаечен ключ, с който мисис Фром била ударена по главата. Независимо дали убиецът я е причакал скрит зад седалките на колата, или тя го е поканила да се качи вътре при потеглянето си или по-късно, съвсем сигурно беше, че той е издебнал момента, ударил я е по главата с ключа, седнал зад волана, откарал колата на подходящо безлюдно място, където в този час никой няма да го види, изхвърлил я навън и я прегазил с колата. Би било интересно и поучително да отида до Сентър Стрийт, за да видя как специалистите от полицейската лаборатория изследват колата, но те едва ли биха ми позволили да се приближа на по-малко от километър, а и все едно, бях зает с Лон.
Доколкото се знаеше в „Газет“, от този момент нататък се разкриваха широки възможности и както полицията, така и талантливи странични наблюдатели, не отдаваха предпочитания на никой кандидат. Разбира се, присъствалите на вечерята бяха в центъра на вниманието, но би могъл да бъде всеки, който е знаел къде ще се намира мисис Фром и дори евентуално някой, който не е знаел. Лон нямаше предположения, но подхвърли, че една журналистка от „Газет“ се чудела какво е отношението на мисис Хорън към задълбочаващото се приятелство между съпруга й и мисис Фром.
— Но ако искаш да включиш Пит Дросос и Матю Бърч, това отпада — възразих аз, — освен ако не го докажеш. Кой е Матю Бърч?
Лон изсумтя.
— На излизане си купи „Газет“ от сряда.
— Имам го вкъщи и съм го чел, но минаха три дни.
— Бърч не се е променил оттогава. Бил е специален агент на Службата за емиграция и натурализация, работил е там двайсет години, има жена и три деца. Притежавал е само двайсет и един зъба, приличал е на съсипан от грижи политик, обличал се е по-елегантно, отколкото подобава на общественото му положение, не се е радвал на популярност в своята среда и е залагал на конни състезания при Дани Пинкас.
— Спомена, че включваш Бърч в картината поради модела. Няма ли някакви друга причина?
— Не.
— Кажи само на твоя стар и верен приятел Гудуин. Никаква причина?
— Не.
— В такъв случай, ще ти направя услуга, като очаквам да ми я върнеш с лихвите при първа възможност. Това е строго, строго, строго секретно! Полицията е установила, че колата, убила Пит Дросос, е същата, с която е убит Бърч.