Той отвори широко очи.
— Не може да бъде!
— Да.
— Как са установили?
— Извинявай, забравих. Но е абсолютно сигурно.
— Направо ме шашна! — Лон потърка ръце. — Това е сладко, Арчи! Това е много сладко! Пит и мисис Фром — обиците. Пит и Бърч — колата. Ето връзката между Бърч и мисис Фром. Нали разбираш — сега „Газет“ ще изкаже силно предчувствие, че трите убийства са свързани и ще продължим в тази насока.
— Стига да е само предчувствие, добре.
— Така. Относно самата кола, както знаеш, номерата са фалшиви — колата е открадната в Балтимор преди четири месеца. Два пъти е пребоядисвана.
— Това не е публикувано във вестниците.
— Съобщиха го на обяд. — Лон се наведе към мен. — Слушай, имам една идея. Как ще си абсолютно сигурен, че може да ми се довериш, без да си ме изпитал? Ето ти възможност — кажи ми откъде знаят, че Бърч и момчето са убити е една и съща кола? Веднага ще забравя.
— Забравих го преди теб. — Станах и оправих ръбовете на панталона си. — Боже мой, ти си ненаситен! Кучетата трябва да бъдат хранени веднъж дневно и ти вече получи своето!
6
Когато се върнах пак на Трийсет и пета улица, минаваше четири часът и офисът беше празен. Отидох в кухнята да питам Фриц дали са идвали посетители и той каза — да, инспектор Креймър. Повдигнах вежди:
— Ля ли се кръв?
— Не — отвърна той, — но вдигаха доста шум. Почерпих се с чаша вода, върнах се в офиса и звъннах в оранжерията по домофона. Чух гласа на Улф.
— Вкъщи съм. Много здраве от Лон Коен. Да напиша ли доклада на машина?
— Не. Качи се да ми разкажеш.
Това не беше истинско нарушение на някакво правило, например прекъсване на обеда, но все пак беше изключение. Нямах нищо против, защото докато продължаваше да се гневи, че някой го е направил на маймуна, вероятно щеше да поразмърда мозъка си. Качих се по стълбите, отворих алуминиевата врата към вестибюла и влязох в топлото помещение, където цъфтяха Miltonia roezli и Phalaenopsis Aphdite. В другата стая — средната — бяха цъфнали само няколко от големите атракции — катлиите и лелиите, което не ме притесняваше, а и все едно — най-голямата атракция, на име Улф, беше тук и помагаше на Теодор да нагласи муселиновите паравани. Щом се появих, той се отправи през хладното помещение към разсадника, където се настани на единствения стол и попита:
— Е?
Седнах на едно трикрако столче и му предадох историята. Той затвори очи и само по помръдването на носа му личеше, че слуша. Когато докладвам, една от целите ми е да обхвана всичко толкова добре, че накрая да няма никакви въпроси и този път успях. Когато свърших, той остана в същата поза доста дълго време, после отвори очи и съобщи:
— Мистър Креймър беше тук.
— Фриц ми каза — кимнах аз. — Спомена също така, че сте вдигали шум.
— Да. Държа се особено грубо. Разбира се, той е под натиск. Но същото важи и за мен. Подметна, че ако вчера съм му казал за посещението на мисис Фром, тя нямало да бъде убита, което е безсмислица. Също така ме заплаши: ако по някакъв начин преча на полицейското разследване, щял да ми прати призовка. Пфу! Още ли е долу?
— Не, освен ако не се е скрил в банята. Фриц каза, че си е тръгнал.
— Аз си тръгнах пръв и се качих тук. Обадих се на Сол, Фред и Ори. Колко е часът?
За да погледне часовникът, трябваше да извърти глава, затова му казах:
— Пет без десет.
— Ще бъдат тук в шест или малко по-късно. Мистър Хорън не се е обаждал. На колко години е Джийн Ести?
— Лон не спомена точно, но каза, че е млада. Предполагам, че няма трийсет. Защо?
— Хубава ли е?
— Нямам сведения.
— Имаш право да знаеш. Във всеки случай, тя е млада. Сол, Фред или Ори може да открият нещо, но не искам през това време да обикалям тук, затворен като в клетка. Искам да знам какво е правила мисис Фром от три и петнайсет до пет вчера следобед и за какво и кого си е мислила през времето, докато е била с мис Ести. Мис Ести може да ни каже — второто със сигурност, а вероятно и първото. Намери я и я доведи тук.
Не го разбирайте погрешно. Той знаеше, че е фантастично. Нямаше и най-слаба надежда, че при тези обстоятелства мога да се добера до личната секретарка на мисис Фром, за да си побъбрим, да не говорим да я доведа под стража в офиса на разпит. Но щеше да му струва само парите за такси, така че какво толкова, защо да не ме прати да бъда изритан, след като има минимален шанс да изровя нещо?
Затова само отбелязах, че ще кажа на Фриц да сложи още една чиния на масата в случай, че е гладна, слязох в стаята си, застанах до прозореца и обмислих проблема. За десетина минути скроих четири различни плана, но се отказах от тях. Петият ми се виждаше по-вероятен, поне имаше слаб шанс да успея и се спрях на него. Нищо от личния ми гардероб не беше подходящо за предстоящата роля, затова отидох до шкафа, където държа различни дрехи за кризисни ситуации като сегашната, измъкнах черно официално сако и жилетка, раирани панталони, бяла риза с колосана яка, черно бомбе и черна папионка. Сред личните си вещи намерих подходящи обувки и чорапи. Избръснах се, преоблякох се в този костюм, погледнах се в голямото огледало и се харесах. Липсваше ми само младоженка или катафалка. Долу в офиса извадих малък Марли калибър 22 от колекцията си, която съхранявам в едно чекмедже на бюрото, заредих го и го пъхнах в джоба си. Това беше компромис. Кобур с презрамка и пистолет калибър 32 биха развалили линията ми в тези одежди, но много отдавна, след няколко неприятни преживявания, при едно от които се наложи да извадят куршума от гърдите ми, обещах както на Улф, така и на себе си, че никога няма да отида невъоръжен на преговори с човек, замесен дори в най-малка степен в някакво убийство. След като свърших тази работа, влязох в кухнята да се изфукам пред Фриц.