Пит беше жилав дребен екземпляр с черна коса, която беше за подстригване и бързи черни очи, а главата му стигаше до възела на вратовръзката ми. Номерът беше да го отпратя без да давам повод за вражда и обикновено бих вложил всички усилия в това, но след детинското представление на Улф пред Фриц си помислих, че ще му е от полза да си поиграе с друго дете. Естествено той щеше да се ядоса и да ръмжи, но ако Пит пострадаше, щях да го утеша. Затова го поканих и го заведох в трапезарията.
Улф си доливаше кафе. Хвърли поглед на Пит, който, признавам, не беше изтупан, остави каната с кафе, погледна ме право в очите и каза:
— Арчи! Не позволявам да ми прекъсват вечерята!
— Знам — кимнах съчувствено. — Но това не е вечеря. На тези яйца вечеря ли им викате? Да ви представя мистър Питър Дросос. Иска да се посъветва с вас относно един случай. Канех се да му кажа, че сте зает, но си спомних колко се ядосахте, задето Фриц не се е посъветвал с вас и не исках да се ядосате и на Пит. Той ни е съсед и, нали знаете — обичай ближния си както себе си!
Шегите с Улф винаги крият риск. Ако реагира бързо, може да последва експлозия. Но ако се позабави, ако размисли за момент, има голяма вероятност да ви постави в неизгодно положение. Този път той помълча няколко секунди, отпивайки кафе, и после се обърна любезно към нашия гост:
— Седнете, мистър Дросос.
— Не съм мистър. Аз съм Пит.
— Много добре, Пит. Сядай. Обърни се насам, моля те. Благодаря. Желаеш да се посъветваш с мен?
— Да. Имам един случай.
— Винаги приемам с удоволствие поръчки, но идваш в малко неудобен час, защото мистър Гудуин се канеше да излезе тази вечер да гледа билярд, а сега, разбира се, ще трябва да остане тук и да записва всичко, което ние двамата с теб ще си кажем. Арчи, вземи бележника, моля те.
Както споменах, шегите с Улф винаги крият риск. Този път бях в нокаут. Отидох в офиса за бележник и писалка, а когато се върнах, Фриц беше поднесъл кафе за мен и сладки и кока-кола за Пит. Не казах нищо. Писалката и бележникът щяха да свършат работата почти автоматично, нужна беше около една пета от мозъка ми, а с останалата част можех да кроя планове за отмъщение.
— Сигурно не е лошо да записва — кимна Пит, — но в такъв случай ще внимавам какво приказвам. Това трябва да остане в пълна тайна.
— Ако искаш да кажеш, че е конфиденциално, да, разбира се.
— Тогава ще ви разкажа всичко. Известно ми е, че има някои частни детективи, с които не може да се говори открито, но вие не сте такъв. Ние тук знаем всичко за вас. Знам какво си мислите за тъпите ченгета — същото, каквото си мисля и аз. Затова ще ви разкажа всичко.
— Моля.
— Добре. Колко е часът? Погледнах часовника си.
— Осем без десет.
— Значи, стана преди час. Знам, че понякога всичко зависи от елемента време и веднага след като стана, отидох да погледна часовника в дрогерията на ъгъла. Беше седем без четвърт. Въртях парцаления бизнес на ъгъла на Трийсет и пета и Девето авеню, спря едно кади…
— Почакай, какво означава парцален бизнес?
— Ами не знаете ли? Колата спира на светофара, хвърляте се към нея с парцала и почвате да търкате страничното стъкло. Ако е мъж и ви разреши да стигнете до предното, ще му вземете най-малко десет цента. Ако е жена и ви остави да избършете и предното стъкло, може да пусне нещо, може и да не пусне. Винаги има такава опасност. Та това кади спря…
— Какво означава „кади“?
По изражението на бързите черни очи пролича, че Пит започна да се съмнява дали не е попаднал на неподходящ детектив. Намесих се, за да му покажа, че поне един от двама ни не е слабоумен и обясних на Улф:
— Автомобил „Кадилак“.
— Добре. И той спря?
— Да, заради светофара. Тръгнах към прозореца от страната на шофьора. Беше жена. Тя извъртя глава към мен, погледна ме право в очите и каза нещо. Стори ми се, че говори без да издава звук, но и да не е било така, през стъклото не се чуваше нищо, защото беше вдигнато почти догоре. По мърдането на устните й обаче разбрах какво ми казва. „Помощ, повикай полиция!“ Ето така, вижте.
Той показа с устни какво е направила жената, като малко преиграваше. Улф кимна с разбиране и се обърна към мен:
— Арчи, скицирай устните на Пит — трябва да документираме тази пантомима.
— Малко по-късно — отговорих любезно аз. — След като си легнете.
— Беше ясно като бял ден — продължи Пит. — „Помощ? Повикай полиция!“ Шашнах се. Наистина. Помъчих се да не променям изражението си. Знаех, че е важно, но сигурно не успях, защото мъжът ме погледна и…
— Къде беше мъжът?
— На седалката до нея. В колата бяха само двамата. Сигурно е разбрал по лицето ми, че нещо ме е шашнало, защото още по-силно я мушна с пистолета, тя бързо обърна глава напред…