— Назначиха ме — съобщих му аз, — за посланик в Тексас. Adieu!
ТОЙ пожела да разкопчея ризата, за да му покажа корсета си.
Беше 5:38, когато платих на таксито пред къщата на Източна шейсет и осма улица. Отсреща се беше събрала малка тълпа зяпачи, но от моята страна униформено ченге подтикваше гражданите да не се задържат на едно място. Къщата беше от гранит, няколко метра навътре от улицата, с желязна ограда, по-висока от човешки ръст. Като тръгнах към входа, полицаят се насочи да ме посрещне, но не ме спря. Полицаите предпочитат да не препречват пътя на важни лица, облечени като мен.
Спрях, погледнах го печално и казах:
— Във връзка с приготовленията.
Той би могъл да усложни работата, ако ме беше придружил до вратата, но точно в този момент три любопитни дами ми оказаха неочаквана помощ, като се залепиха на оградата и докато полицаят ги убеди да се разотидат, бях стигнал до входа, бях натиснал звънеца и вече говорех с един екземпляр с аристократичен нос, който ми отвори. Беше облечен в същата цветова гама, но аз го превъзхождах по елегантност. — Възникна — казах тъжно, но твърдо, — известно объркване в инструкциите за цветята и се налага да изясним това. Трябва да видя мис Ести.
Тъй като не би било прилично да подпра открехнатата врата с крак, потиснах този импулс, но щом я отвори малко повече, не закъснях да се намъкна бързо покрай него. Като затвори, отбелязах:
— Нездравото любопитство на хората в такъв момент е много грозно нещо. Бихте ли предали на мис Ести, че мистър Гудуин би желал да се консултира с нея относно цветята.
— Заповядайте оттук.
Той ме преведе на пет крачки през антрето до една отворена врата, покани ме вътре и ми каза да почакам. Представата ми за резиденцията на мисис Деймън Фром беше съвсем друга. Помещението беше по-малко от моята стая и наред с двете бюра, двете масички за пишещи машини и различни столове, беше претъпкано с картотеки и най-разнообразни предмети. Стените бяха покрити с плакати и снимки, някои в рамки, други без рамки. Имаше десетки снимки. След като направих общ преглед, разгледах по-отблизо една-две, и точно проучвах плакат с надпис „Американски съвет по здравеопазване, 1947“, когато чух стъпки, изправих се и се обърнах.
Тя влезе, застана и ме изгледа със зелените си очи.
— Какъв проблем има с цветята?
Очите й не бяха зачервени, сякаш е проляла море от сълзи, но не бяха и весели. При по-щастливи обстоятелства вероятно бих я класирал под трийсет години, но не и в този случай. Да, беше хубава. Не носеше обици. На бузата й не личеше драскотина, но бяха минали четири дена, откакто Пит я бе видял, а той не ни беше дал точни данни за дълбочината и формата. Затова нямаше особена надежда да открием някаква следа от тази драскотина нито по Джийн Ести, нито на нечие друго лице.
— Вие ли сте мис Джийн Ести?
— Да. Какво е станало с цветята?
— Точно затова съм дошъл. Може би сте чували за Ниро Улф?
— Детективът ли?
— Да.
— Разбира се.
— Добре. Идвам от негово име. Казвам се Арчи Гудуин и работя при него. Иска да изпрати цветя за погребението на мисис Фром и би желал да знае дали бихте възразили да са орхидеи при условие, че са Miltonia roezli alba — те са чисто бели и много красиви.
Тя ме изгледа за секунда и после изведнъж избухна в смях. Не беше благозвучен. Раменете й се разтресоха и едва успя да се добере до един стол, седна, наведе се и хвана глава с ръце. Икономът се приближи да погледне през отворената врата, отидох до него и му казах съчувствено, че имам опит с такива кризи, което не беше лъжа и че не е зле да затвори вратата. Той се съгласи. После за малко си помислих, че може би трябва да я извадя от това състояние, но тя започна да се успокоява, а аз седнах на един стол. Скоро се изправи и избърса очите си с кърпичка.