— Това, което ме изненада — каза тя, — е облеклото ви. Комично е. Да дойдете облечен така и да питате дали имаме някакви възражения срещу орхидеите! — Наложи се да: спре за секунда, за да си поеме дъх. — Погребението ще бъде без цветя. Сега може да си вървите.
— Костюмът беше само средство да проникна.
— Разбирам. С измама. С каква цел?
— За да се видя с вас. Слушайте, мис Ести. Съжалявам, че дегизировката ми предизвика този малък пристъп, но сега ще трябва да поседите няколко минути, докато нервите ви се успокоят, а междувременно защо не ми позволите да ви обясня. Предполагам, известно ви е, че мисис Фром дойде да се види мистър Улф вчера и му даде чек за десет хиляди долара.
— Да, аз водя личната й чекова сметка.
— Спомена ли ви за какво е чекът?
— Не. На кочана вписа единствено думата „аванс“.
— Е, аз не мога да ви кажа за какво е чекът, но тя трябваше да се срещне с мистър Улф отново днес. Чекът беше подпечатан вчера и ще го внесем в понеделник. Мистър Улф изпитва отговорност към мисис Фром и счита, че е длъжен да разследва смъртта й.
Дишането й се нормализира.
— Полицията води разследване. Последните двама си тръгнаха само преди половин час.
— Разбира се. Ако разкрият случая, добре, но ако не успеят, то мистър Улф ще го стори. Не искате ли да намери убиеца?
— Има ли значение какво искам?
— Има значение за мистър Улф. Полицията може да нарежда на всички замесени лица: „Отговаряйте на въпросите, да не стане лошо!“, но той не може. Иска да говори с вас и ме изпрати да ви доведа в офиса му, а аз мога да ви убедя да дойдете само по един от три начина. Бих могъл да ви заплаша, ако имах под ръка някаква добра заплаха, но нямам. Бих могъл да ви подкупя, ако знаех с каква примамка да си послужа, но не знам. Единственото, което ми остава, е да ви кажа, че мисис Фром дойде да се види с него и му връчи чека, а той има причини да смята, че смъртта й е свързана с работата, за която го нае и затова се чувства задължен да разследва и иска да започне, като разговаря с вас. Въпросът е дали вие искате да помогнете. Естествено, предполагам, че бихте искали, без никакви заплахи или подкупи, дори да разполагах с такива. Офисът ни е на Трийсет и пета улица. Полицаят пред къщата ще ни спре такси и ще сме там за петнайсет минути.
— Имате предвид сега?
— Разбира се. Тя поклати глава.
— Не мога. Трябва да… Не мога. — Беше възвърнала самообладанието си и всички следи от пристъпа бяха изчезнали. — Твърдите, че въпросът е дали искам да помогна, но не е така. Въпросът е с какво мога да помогна. — Поколеба се и ме изгледа изпитателно: — Реших да ви кажа нещо.
— Ще ви бъда признателен.
— Споменах, че двамата полицаи — детективите — си тръгнаха преди половин час.
— Да.
— Е, докато бяха тук, малко преди да излязат, някой се обади по телефона на единия. Като свърши разговора, той каза, че е възможно да ме потърси Ниро Улф, вероятно чрез помощника си Арчи Гудуин. Може би ще ме помоли да се видя с него и в такъв случай се надява, че ще сътруднича на полицията, като отида при Улф, а после им разкажа точно какво е говорил той.
— Това е интересно. Съгласихте ли се да им сътрудничите?
— Не. Не поех ангажимент. — Тя стана, отиде до бюрото, извади пакет цигари от чекмеджето, запали си и дръпна дълбоко два пъти. Остана права, като ме гледаше. — Казах ви това по чисто егоистична причина. Моето мнение е, че Ниро Улф е по-умен от всички полицаи, но независимо дали е така или не, вчера мисис Фром отиде да се консултира с него и му даде този чек, а аз не знам за какво. Тъй като съм нейна секретарка, аз, разбира се, съм замесена в това, неизбежно е, но няма да направя нищо, с което да се замеся още повече, а това със сигурност би станало, ако отида да се видя с Ниро Улф. Ако не съобщя на полицията какво ми е казал Улф, те никога няма да ми простят, а ако им кажа — какво би станало, ако ме пита за нещо, което мисис Фром му е поверила и не би искала полицията да знае?
Тя дръпна още веднъж от цигарата, отиде до бюрото, загаси я в пепелника и се върна.
— Ето това е положението. Аз съм само едно мило невинно провинциално момиче от Небраска. Не разсъждавам. Ако десет години самостоятелен живот в Ню Йорк не са ме научили как да се пазя да не ме блъсне кола, значи никога няма да се науча. Наистина попаднах в тази бъркотия, но нямам намерение да казвам и да правя нищо, с което бих влошила положението за себе си. Ще трябва да си намеря работа. Не дължа нищо на мисис Лора Фром — аз работех за нея, тя ми плащаше, при това не особено щедро.