Гледах я отдолу нагоре и ако действително бях успял да си придам желаното изражение, лицето ми беше сериозно и изпълнено с разбиране. Колосаната яка се врязваше във врата ми.
— Най-малко аз бих оспорвал това, мис Ести. Самият аз съм в Ню Йорк доста повече от десет години. Казвате, че полицията иска от вас да й съобщите разговора с Ниро Улф, но споменаха ли нещо за Арчи Гудуин? Помолиха ли ви да им предадете и разговора с мен?
— Мисля, че не.
— Добре. Не че аз имам да ви кажа нещо особено, но бих искал да ви задам няколко въпроса, стига да седнете.
— Цял следобед седях и отговарях на въпроси.
— Не се и съмнявам. Но, например, къде бяхте снощи от десет до два часа?
Тя ме изгледа учудено.
— Вие ли ме питате?
— Не, само ви давам пример на какви въпроси сте отговаряли цял следобед.
— Е, ето ви и пример какви са били отговорите. Вчера между пет и шест мисис Фром ми продиктува десетина писма. Малко след шест отиде да се преоблече, а аз се обадих на няколко души, както ми беше поръчала. Малко след седем, след като излезе, вечерях сама, после написах на машина писмата и отидох да ги пусна в кутията на ъгъла. Това беше към десет часа. Върнах се веднага и казах на Пекъм, иконома, че съм изморена и отивам да спя, качих се в стаята си, пуснах радио \УС#ХК [???] да послушам музика и си легнах.
— Чудесно. Значи живеете тук?
— Да.
— Още един пример. Къде бяхте във вторник следобед от шест до седем?
Тя седна и ме изгледа учудено.
— Прав сте, и за това ме питаха. Защо? Свих рамене.
— Искам само да ви покажа, че знам какви въпроси задава полицията.
— Лъжете. Какво е станало във вторник следобед?
— Първо ми кажете как им отговорихте.
— Не се сетих веднага. Онзи ден мисис Фром отиде на заседание на Изпълнителния комитет на АС АДИП — Асоциацията за подпомагане на бежанци. Разреши ми да взема кола — откритата кола — и прекарах следобеда и вечерта да търся из целия град двама бежанци, на които АСАДИП иска да помогне. Така и не успях да ги намеря и се прибрах след полунощ. Би ми било много трудно да дам отчет за всяка минута през онзи следобед и вечерта и нямам такова намерение. Длъжна ли съм? Какво се е случило във вторник между шест и седем?
— Да направим една трампа? Кажете ми къде беше мисис Фром вчера следобед от три и петнайсет до пет часа, какви писма ви продиктува от пет до шест и на кого се обади по телефона, а аз ще ви кажа какво се е случило във вторник.
— Пак примерни въпроси, задавани от полицията.
— Естествено. Но тези ми допадат.
— Тя изобщо не се обажда по телефона, но ми поръча аз да позвъня по-късно на разни хора и да ги поканя да си купят билети за благотворително представление за училището „Майлстоун“. Списъкът съдържаше двайсет и три имена и полицията го има. Писмата, които ми продиктува, бяха различни, но нямаше нищо особено. Мистър Кафнър и мистър Хорън ми наредиха да дам на полицията копия от тях — така и направих. Ако искате да се помъча да си спомня, струва ми се…
— Няма значение. Какво е правила, след като е излязла от офиса на АСАДИП, до момента, в който се прибра вкъщи?
— Знам за две неща. Влязла е в един магазин на Медисън авеню да си купи ръкавици — донесе ги вкъщи — а после се е отбила в кантората на Пол Кафнър. Не знам какво друго е правила. Какво се е случило във вторник?
— Една кола спряла на светофара на ъгъла на Девето авеню и Трийсет и пета улица. Жената, която карала, казала на едно момче да повика полиция.
Тя се намръщи.
— Какво?
— Казах ви.
— Но какво общо има това? Поклатих глава.
— За повече не сме се пазарили. Обещах да ви кажа само какво се е случило. Това е много сложна работа, мис Ести, може да решите да съобщите на полицията какво ви е казал Арчи Гудуин, и едва ли ще им хареса, че съм тръгнал да обяснявам на заподозрените как точно е станало всичко.
— Аз не съм заподозряна.
— Моля за извинение. Мислех, че сте. Все едно, не съм…
— Защо трябва да съм заподозряна?
— Ако не за друго, то защото сте били близо до мисис Фром, знаели сте къде е била снощи и също, че колата й е била паркирана наблизо. Но и да не беше така, не бих се заел да ви просвещавам. На мистър Улф това може да не му хареса. Ако размислите и дойдете да се видите с него довечера след осем или утре в единайсет часа, когато приема, може да му хрумне да ви разкаже всичко. Той е гений, така че човек никога не знае. Ако вие…
Замълчах, защото вратата се отвори. Отвори се широко и влезе мъж. Той понечи да каже нещо на мис Ести, но като видя, че не е сама, спря, застана на място и ме огледа.