— Вие ли сте изпълнител на завещанието?
— Не.
— Благодаря ви. Мистър Мадокс?
— Моята адвокатска фирма „Мадокс и Уелинг“ — започна той не без усилие — представляваше Деймън Фром в продължение на дванайсет години. След смъртта му представлявахме мисис Фром. Аз съм изпълнител на завещанието. Прекъснах мистър Хорън, защото твърдението му, че мисис Фром е негова клиентка, не е вярно. Искам да допълня нещо.
— Говорете.
— Тази сутрин… не, следобед, мистър Хорън ми се обади и ми съобщи за чека, който вчера мисис Фром ви е дала, и за разговора му с вас. Обаждането му е било неоснователно и нагло, за разлика от моето посещение при вас сега. Питам ви официално, като адвокат и изпълнител на завещанието на мисис Фром, при какви условия и за каква цел ви е дала чек за десет хиляди долара? Ако предпочитате да ми отговорите насаме, нека излезем. Мистър Хорън настояваше да дойде с мен, но това е вашият дом и онзи млад човек там ми се вижда напълно способен да се справи с него.
Ако погледът, който ми хвърли, беше предназначен като комплимент, не смея да си помисля как би изглеждало неодобрението му.
— Не предпочитам да ви отговарям насаме, мистър Мадокс. Предпочитам изобщо да не ви отговарям.
Мадокс не придоби по-кисело изражение, защото беше невъзможно.
— Запознат ли сте със закона, мистър Улф?
— Не.
— В такъв случай трябва да се консултирате с адвокат. Ако не сте в състояние да докажете, че мисис Фром е получила равностойна услуга, мога да ви принудя да върнете парите, които сте си присвоили. Давам ви възможност да докажете.
— Не мога. Тя не получи нищо. Както казах на мистър Хорън по телефона, имам намерение да заслужа тези пари.
— Как?
— Като се погрижа убиецът на мисис Фром да бъде разкрит и наказан.
— Смешни приказки. Това е работа на служителите на закона. Днес направих справка за вас и сведенията, които получих, сочат, че не сте мошеник, но сега говорите като такъв.
Улф се подсмихна.
— Предубеден сте, мистър Мадокс. Отношението на добродетелните адвокати към мошениците е същото като това на добродетелните жени към проститутките. Осъдително, със сигурност, но на дъното има капчица завист — нещо, което не само не бихте признали, но и едва ли съзнавате. Само че не ми завиждайте. Мошеникът е воден или от глупост, или от лудост, а аз не страдам нито от едното, нито от другото. Бих искал да ви задам един въпрос.
— Задайте го.
— Мисис Фром уведоми ли ви, че се кани да ме посети?
— Не.
— Уведоми ли ви, че е идвала при мен?
— Не.
— А вас, мистър Хорън? Отговорете на същите два въпроса.
— Не разбирам… — Хорън се поколеба: — Според мен, нямате право да ме питате.
Мадокс го изгледа:
— Не отстъпвайте, Хорън. Вие настоявахте да дойдете. Вие претендирате, че мисис Фром се е консултирала с вас по важни въпроси. Той се мъчи да спечели позиция. Ако докаже, че тя е уведомила някой от двама ни, че ще ходи или вече е била при него, без да споменава причината, ще потвърди довода си, че тя явно не е искала да знаем и следователно не може да издаде поверената му тайна. Попречете му! Хорън не се хвана на въдицата.
— Отказвам да се подложа на кръстосан разпит — заинати се той.
Мадокс се зае да го убеждава, но Улф го прекъсна:
— Обясненията ви сами по себе си са доста проницателни, мистър Мадокс, само че не разбирате затруднението на мистър Хорън. Той е изправен пред неразрешим проблем. Ако отговори с „да“ на втория ми въпрос, вие ще сте прав — имам оръжие и ще го използвам. Но ако каже „не“, то аз ще го попитам откъде знае, че мисис Фром ми е дала чек. Ще искам да знам и, струва ми се, вие също.
— Аз вече знам. Поне знам каквото ми каза. Сутринта, когато научил за смъртта на мисис Фром, телефонирал у тях и говорил с мис Ести, секретарката й, която му съобщила за чека. Прекарах събота и неделя извън Ню Йорк и Хорън ме намери по телефона. Веднага се върнах.
— Къде по-точно? Мадокс погледна възмутено.
— Това е чисто нахалство. Улф махна с ръка.
— Във всеки случай е безсмислено. Моля да ме извините, не за нахалството, а за глупостта. Направих го по силата на навика. В този сложен лабиринт ми се налага да се откажа от такива обичайни процедури като проверка на алиби и да ги оставя на полицията. Щом като не сте изправен пред неразрешим проблем, мистър Хорън, ще отговорите ли на въпросите ми?
— Не. По принцип. Нямате право да ми ги задавате.
— Но очаквате от мен да отговарям на вашите?
— Не. Не на моите, защото и аз нямам право. Но мистър Мадокс, като изпълнител на завещанието, има. На него трябва да отговорите.
— Ще видим. — Улф се позамисли и се обърна към Мадокс. — Доколкото разбирам, вие не настоявате да върна парите, които мисис Фром ми плати?