— Мистър Грифин? Обажда се Ниро Улф. Това е за сведение на мистър Креймър, така че моля погрижете се да го получи. Мистър Джеймс Албърт Мадокс и мистър Денис Хорън ме посетиха тази вечер. Записахте ли точно имената? Да, предполагам, че са ви познати. Те ме помолиха да им предам разговора си с мисис Деймън Фром, който се проведе тук в моя офис вчера. Аз отказах, а те настояваха. Няма да стигна дотам да твърдя, че мистър Мадокс направи опит да ме подкупи, но останах с впечатление, че ако му бях предал разговора, той не би настоявал да върна парите, които ми плати мисис Фром, а в противен случай би настоявал. Мистър Хорън го подкрепяше, ако не с друго, то с мълчанието си. След като мистър Мадокс се ядоса и си тръгна, мистър Хорън ми каза, че правя грешка. Моля ви погрижете се мистър Креймър да бъде уведомен. Не, това е всичко засега. Ако мистър Креймър пожелае, с удоволствие ще му дам повече подробности или писмена декларация.
Улф затвори, изгледа адвоката и промърмори:
— Още ли сте тук?
Хорън си тръгна, направи три крачки и се обърна:
— Казахте, че не сте запознат със закона, но знаете как да заобиколите обвинението в клевета. След това представление ми е чудно как сте спечелили репутацията си.
Той тръгна, а аз излязох в коридора точно когато се появи от предната стая с шапката си. Изпратих го. Сложих веригата на вратата, върнах се в офиса и извиках възторжено:
— Е, несъмнено изцедихте всичко от тях. Успяхте да ги изстискате докрай. Моите поздравления.
— Млъкни! — каза ми той и грабна една книга, но не за да я запрати към мен.
9
Канех се в събота следобед да замина на излет в Уестчестър, за да прекарам почивните дни в четиринайсетстайната вила на Лили Роуън, но разбира се този план беше осуетен или поточно претърпя попътна катастрофа. Изобщо не усетих, че е неделя. Ето причините: сержант Пърли Стъбинс се яви рано-рано, докато Улф още закусваше в стаята си и поиска сведения за нашествието на адвокатите. Не го разочаровах. Пристигна преизпълнен с подозрения и си тръгна с още повече. Обясних му, че работодателят ми е гений и времето ще покаже, че твърдото му поведение е било блестяща идея. Пърли отказваше да повярва, че двамата са дошли на крака в офиса, а Улф не си е направил труда да изстиска всичко от тях. Той обаче прие пет-шест кроасана и две чаши кафе, но само защото никой, който веднъж е вкусил неделните кроасани на Фриц, не е способен да откаже.
Двамата с Улф изчетохме дума по дума съобщенията в сутрешните вестници. Не че се надявахме да попаднем на гореща следа, но поне научихме какво са решили да огласят прокуратурата и Креймър и намерихме някои полезни трохи информация: Анджела Райт, изпълнителният секретар на АСАДИП, в миналото беше работила за Деймън Фром и той я беше назначил в АСАДИП. Мисис Фром подпомагала над четирийсет благотворителни дружества и достойни каузи, но най-много от всичко обичала АСАДИП. Винсънт Липскъм, издателят, поканен на вечерята в апартамента на Хорън, публикувал една поредица статии за бежанци в списанието си „Съвременна мисъл“ и планирал втора. Мисис Денис Хорън била бивша кинозвезда е, поне участвала в няколко филма. Пол Кафнър се грижил безвъзмездно за връзките с обществеността в АСАДИП, но извън това бил професионално ангажиран да защитава личните интереси на самата мисис Фром. Денис Хорън бил специалист по международно право, членувал в пет клуба и се славел като любител-готвач.
Все още нямаше нито дума за парчето от джоба на Матю Бърч, намерено под колата, с която беше убит Пит Дросос. Полицията пазеше тази информация за себе си. Но поради сходството в начина на убийствата, Бърч също се споменаваше.
Улф се обади на адвоката си Хенри Паркър да го пита каква е процедурата за изземване със съдебно нареждане и да му съобщи да се подготви в случай, че Мадокс изпълни заплахата си и се опита да му отнеме десетте бона. Наложи се дълго да търся Паркър, докато го открия в един клуб в Лонг Айлънд. От Джийн Ести нямаше никакви вести.
През този ден се обадиха по телефона трима репортери, а други двама се явиха лично пред вратата, но не стигнаха по-далеч. Не им стана приятно, че Ниро Улф е дал на „Газет“ изключителните права да отразява работата му по убийството, и аз им изказах съчувствие.
Позвъних на Лон Коен в „Газет“ твърде рано сутринта и оставих съобщение да ми се обади, което той стори. Отидох в редакцията следобед да получа известен брой копия от най-добрите снимки на хората, които ни интересуваха и казах на Лон, че бихме могли да се възползваме от няколко десетки важни, но неизвестни факти, а той отвърна, че и на него няма да са му излишни. Заяви, че са отпечатали всичко, което знаят, въпреки че разполагали с маса любопитни клюки, например как мисис Денис Хорън веднъж замерила мисис Фром с шейкър за коктейли и как един вносител вдъхновил Винсънт Липскъм да напише статия в защита на ниските мита, като финансирал пътуването му до Европа. Нищо от тези истории не ми се видя толкова важно, че да се вдигна обратно на Трийсет и пета улица.