Каза ми, че мис Райт е заета и приема само с предварително записан час. Подадох й картичката си, убедих я да предаде не само името ми, но и съобщението под него и след малко тя ме осведоми, че ще ме приемат, но не й е приятно. Даде ясно да се разбере, че не иска да има нищо общо с мен, като сви устни и вдигна брадичка.
Поканиха ме в голяма ъглова стая с прозорци от двете страни, от които се разкриваше гледка към Манхатън на юг и изток. Имаше две бюра, но беше заето само едното — там седеше служителка с кестенява коса, която изглеждаше почти толкова отчаяна, колкото Сол Панцър, но не се предаваше и нямаше такова намерение. Тя ме посрещна с въпрос:
— Бихте ли ми показали визитната си картичка?
Бяха й я прочели по телефона. Приближих се и й я подадох. Тя погледна първо картичката, после мен.
— Заета съм. Спешно ли е?
— Няма да ви отнема много време, мис Райт.
— Каква полза има да обсъждате това с мен?
— Не знам. Нека засега оставим настрана дали ще е от полза или не. Говоря само от мое име, не от името на Ниро Улф и…
— Не ви ли изпраща Ниро Улф?
— Не.
— Полицията?
— Не. Това е моя идея. Имах някои неудачи, трябват ми пари и предлагам нещо за продай. Знам, че сте прекарали тежък ден заради погребението на мисис Фром следобед, но това не търпи отлагане, поне за мен, и са ми нужни пет хиляди долара колкото може по-скоро.
Тя се усмихна накриво.
Страхувам се, че нямам толкова в мен, ако се каните да ме оберете. Мислех, че сте почтен правоспособен детектив? Старая се. Както споменах, имах някои неудачи. Просто предлагам да ви продам нещо, а вие може да приемете или ла откажете. Зависи доколко искате да знаете точно какво е казала мисис Фром на мистър Улф. Възможно е това да се окаже прекрасна сделка за вас срещу пет хиляди долара, възможно е да не е така. Вие ще прецените по-добре от мен, но разбира се не може да сте сигурна преди да сте го чули.
Тя ме изгледа.
— Значи такава била работата? — попита тя.
— Такава — потвърдих аз.
Беше ми по-трудно да посрещна погледа на кафявите й очи, отколкото в случая на Джийн Ести и Клеър Хорън. Проблемът беше да си придам вид на пълен подлец, но същевременно да изглеждам като човек, който ще удържи на думата си. Под нейния прям и твърд поглед изпитах чувство, че не съм облечен подходящо за тази роля и се помъчих то да не проличи на лицето ми. Стори ми се, че ще е от полза да правя нещо, затова продължих:
— Разбирате, мис Райт, че ви правя това предложение с най-добри намерения. Мога да ви кажа всичко, за което си говориха.
— Но първо искате парите? — Гласът й беше не по-малко твърд от погледа.
Махнах с ръка:
— Страхувам се, че това е единственият начин. Бихте могли да ме изгоните.
— Вярно е. — Виждаше се, че мисли трескаво. — Може би ще постигнем компромис. — Тя извади бележник от чекмеджето и драсна в него с химикалката. — Седнете тук или на другото бюро и напишете накратко предложението си. Нещо такова:
„Срещу заплащане от пет хиляди долара в брой от Анджела Райт, ще й предам пълно и точно разговора, състоял се между Лора Фром и Ниро Улф миналия петък“.
Сложете датата, подпишете се, това е всичко.
— И да ви го дам?
— Да. Ще ви го върна веднага, щом изпълните поетото задължение. Не е ли справедливо?
Усмихнах й се.
— Хайде сега, мис Райт, Ако бях толкова наивен, колко време според вас щях да изкарам при Ниро Улф?
Тя също ми се усмихна.
— Бихте ли искали да знаете какво мисля?
— Разбира се.
Мисля, че ако бяхте способен да продавате тайните, които сте научили в офиса на Улф, той би разбрал и отдавна щеше да ви е изхвърлил.
— Споменах ви, че имах някои неудачи.
— Не чак такива. И аз не съм толкова наивна. Разбира се, прав сте за едно, по-скоро мистър Улф е прав — много бих искала да знам за какво се е консултирала с него мисис Фром. Чудя се какво би станало, ако събера парите и ви ги дам?
— Има един лесен начин да разберете.
— Може би има и още по-лесен. Бих могла да отида при мистър Улф и да го попитам.