— Ще кажа, че лъжете. Тя кимна.
— Да, предполагам, че ще кажете така. Той трудно би признал, че ви е изпратил с подобно предложение.
— Особено ако не ме е изпратил.
В кафявите й очи за секунда проблесна пламъче, но после тя пак придоби сериозен вид.
— Знаете ли какво мразя най-много от всичко, мистър Гудуин? Мразя да ме смятат за пълна глупачка. Суетна съм. Предайте това на мистър Улф. Предайте, че му се сърдя не защото се е опитал да ми изиграе този дребен номер, а заради това, че ме е подценил.
Усмихнах й се.
— Хареса ви тази идея, а?
— Да. Вижда ми се много привлекателна.
— Добре. Мислете си така. За това няма да ви искам пари. Обърнах се и излязох. Видях Сол на канапето в приемната и изпитах желание да го предупредя, че ще се изправи срещу ясновидка, но, разбира се, трябваше да го сподавя.
Във фоайето намерих телефон и докладвах на Улф. После отидох до едно павилионче за чаша кола, отчасти защото бях жаден и отчасти защото ми трябваше време за анализ. Аз ли обърках работата, тя ли се оказа прекалено умна или причината беше другаде? Изпих колата и реших, че единственият начин да се предпазите от случайните попадения на женската интуиция е напълно да избягвате жените, което на практика е невъзможно. Все едно, Улф като че ли не придаде особено значение на станалото, тъй като й бях направил предложението, а това беше главната му цел.
Следващият обект беше наблизо и стигнах пеш — беше постара и по-безлична сграда на Четирийсет и трета улица, западно от Пето авеню. Взех асансьора до четвъртия етаж, влязох през вратата с табелка „Съвременна мисъл“ и изживях приятна изненада. След като в неделя купих един брой на списанието, чийто главен редактор беше Винсънт Липскъм и го прегледах, преди да го дам на Улф, допуснах, че качествата на всички жени, работещи там, ако изобщо имат такива, ще са съсредоточени единствено в мозъка. Пред телефоните обаче заварих едно сладурче със сочни форми и игриви очи. Тя ми хвърли жизнерадостен поглед и ме посрещна с усмивка, която даваше да се разбере, че е постъпила на тази работа само защото се е надявала един ден да се появя там.
Щеше да ми е приятно да вляза в играта, като я попитам какви орхидеи обича, но наближаваше дванайсет, затова само отвърнах на усмивката, казах й, че искам да видя мистър Липскъм и й подадох картичката си.
— Картичка? — възхити се тя. — Много елегантно! Като видя какво пише на нея, тя ме погледна пак, все още приятелски, но по-резервирано, натисна едно копче и предаде съобщението по телефона.
Постави слушалката на място, върна ми картичката и каза:
— Като тръгнете по коридора, третата врата вляво.
Не се наложи да броя до три, защото една от вратите в тъмния тесен коридор се отвори и излезе някакъв човек.
— Тук съм! — изрева той сякаш се намирах на отсрещния бряг на реката и веднага се скри.
Когато влязох, стоеше до прозореца с гръб към мен и с ръце в джобовете. Стаята беше малка, а бюрото и двата стола сигурно бяха купени от Второ авеню на цената на чифт гуменки.
— Мистър Липскъм?
— Да.
— Известно ви е кой съм, нали?
— Да.
Макар и по-слаб от животински рев, гласът му звучеше с поне пет пъти повече децибели от необходимото. Може би това беше нормално за неговия ръст — беше пет сантиметра по-висок от мен и едрите му рамене бяха също толкова по-широки от моите, а може би така избиваше комплекса си заради широкия сплескан нос, който би развалил всяка физиономия, независимо от останалата част.
— Въпросът е конфиденциален — казах му аз. — Личен и поверителен.
— Да.
— И само между нас двамата. Предложението е само от мен и е предназначено само за вас.
— Какво е то?
— Информация срещу пари в брой. Щом като издавате списание, това едва ли е нещо ново за вас. Срещу пет хиляди долара ще ви предам разговора между мисис Фром и мистър Улф от миналия петък — достоверно и пълно.
Той се почеса по бузата и пак пъхна ръка в джоба си. Когато заговори, гласът му беше паднал до нормални децибели.
— Драги приятелю, аз не съм вестникарски магнат. Все едно, списанията не купуват информация по този начин. Процедурата е следната: казвате ми поверително с какво разполагате и после, ако мога да го използвам, се договаряме за сумата. Ако не се споразумеем, никой от двама ни не губи нищо. — Той повдигна широките си рамене. — Не знам. Със сигурност ще пусна статия за Лора Фром — задълбочена и подтикваща към размисъл статия. Тя беше забележителна жена и забележителна дама. Но в момента не виждам с какво би ми била полезна вашата информация. Какво представлява?
— Нямах предвид списанието, мистър Липскъм. Имах предвид вас лично.