Той се намръщи. Ако се преструваше, правеше го добре.
— Страхувам се, че не ви разбирам.
— Съвсем просто е. Чух целия разговор. Същата вечер мисис Фром беше убита, а вие сте замесен и затова…
— Това е абсурдно. Не съм замесен. Думите са моята специалност, мистър Гудуин. Една от трудностите, свързани с тях, е, че всички ги използват, много често без да знаят правилното им значение. Готов съм да допусна, че си послужихте с тази дума, без да знаете какво означава. В противен случай твърдението ви е клевета. Аз не съм замесен.
— Добре. А интересува ли ви разговорът?
— Разбира се. Не бяхме много близки с мисис Фром, но аз високо я ценях и се гордеех, че я познавам.
В петък сте били на вечерята в Хорън. Вие сте един от последните, които са я видели жива. Полицията, чиято специалност в известен смисъл също са думите, ви е задала много въпроси и ще ви зададе още. Твърдите обаче, че се интересувате от разговора. Като взех предвид всичко, включително онова, което чух мисис Фром да казва па мистър Улф, помислих си, че интересът ви може би ще струва пет хиляди долара.
— Това започва да звучи като изнудване. Така ли е?
— Нямам представа. Вие сте специалист по думите. Аз нищо не разбирам.
Липскъм внезапно извади ръце от джобовете си и за миг си помислих, че се кани да влезе във физическа разправа с мен, но той се задоволи само с потъркване на длани.
— Ако е изнудване, трябва да има заплаха. Ако платя, какво ще стане?
— Няма заплаха. Ще получите информацията, това е всичко.
— А ако не платя?
— Няма да я получите.
— Кой ще я получи? Поклатих глава.
— Казах ви, че няма заплаха. Просто се опитвам да ви продам нещо.
— Разбира се. Заплахата не трябва да е непременно явна. Вестниците писаха, че Улф разследва смъртта на мисис Фром.
— Така е.
— Но тя не го е наела за тази работа, тъй като със сигурност не е предвиждала смъртта си. Ето как изглежда работата: тя плаща на Улф да разследва нещо или някого и същата вечер е убита. Той решава, че е длъжен да разследва смъртта й. Не може да ми предложите за продан информация, която според Улф е свързана със смъртта й, защото не бихте могли да прикриете такива доказателства без знанието па Улф. И вие не твърдите това, нали?
— Не.
— В такъв случай онова, което предлагате, е информация нещо казано от мисис Фром пред Улф, което не е нужно да се разкрива като свързано със смъртта й. Не е ли така.
— Няма да коментирам.
— Така не — става поклати глава той. — Ако не ми кажете, няма как да се споразумеем. Не твърдя, че ще се споразумеем, дори и да ми кажете, но предварително не мога да реша.
Липскъм се обърна кръгом и ако не беше затворил очи, гледаше през прозореца. Виждах единствено широкия му гръб. Остана в тази поза доста дълго и накрая се обърна:
— Не виждам никаква полза, Гудуин, да нарека поведението ви с думата, която заслужава. Боже милостиви! Що за начин човек да си изкарва прехраната! Погледнете ме мен — отдавам цялото си време, талант и енергия на стремежа към по-висока етика в човешките отношения, и после погледнете себе си… Но вас не ви е грижа, интересуват ви единствено парите. Милостиви боже! Пари! Ще си помисля — може дави се обадя, може да не ви се обадя. Има ли ви в указателя?
Казах му, да, номерът на Улф е там и тъй като нямах желание да слушам повече колко съм отвратителен аз и колко прекрасен е той, бързо се измъкнах. Жизнерадостната ми приятелка на телефоните може би имаше желание малко да ми повдигне настроението, но си помислих, че всякакво общуване с типове като мен е вредно за нея и отминах без да спра.
Долу на улицата намерих телефон, набрах номера, който знам най-добре и чух гласа на Улф:
— Номер четири е готов — съобщих аз. — Липскъм. Добре ли се чувствате?
— Продължавай. Нямам въпроси.
„Нямам въпроси“ означаваше, че не е сам. Затова се постарах да му докладвам с пълни подробности, включително изграденото си вече мнение за радетеля за по-висока етика в човешките отношения. Щом свърших, добавих, че е дванайсет и двайсет, за да му спестя неудобството да поглежда часовника на стената и попитах дали да се отправя към номер пет, Пол Кафнър, консултанта по връзки с обществеността, който така ловко се беше справил с мен, когато ме завари с Джийн Ести.
— Не — отвърна кратко Улф. — Върни се веднага вкъщи. Мистър Пол Кафнър е тук и искам да те видя.
10
Разбира се, по тона и думите, с които Улф ми даде заповедта, знаех какво да очаквам, затова не се изненадах, че ме изгледа мръсно. Пол Кафнър седеше на червеното кожено кресло и също не разцъфна в такава възторжена усмивка, с каквато ме беше дарил в събота, но не бих казал, че имаше враждебен вид. Сигурно добрите връзки с обществеността изключват влизането в открити бойни действия с ближния, освен ако той не се опита да ви разкъса. Дребното ухапване не е достатъчен повод.