Канех се да седна на бюрото си, но Улф ме спря:
— Не там, Арчи. Ти загуби правото си да седиш на това бюро. — Той посочи един от жълтите столове. — Ето там.
— Какво! Какво означава това? — попитах смаяно.
— Премести се там! — нареди мрачно той. Припомних си, че освен слисан, трябва да изглеждам наскърбен и объркан, станах, отидох до жълтия стол, седнах и посрещнах изпепеляващия му поглед. Тонът му беше не по-малко изпепеляващ.
— Мистър Кафнър направи ужасно обвинение. Искам да го чуеш от него. Мистър Кафнър?
Кафнър изпитваше болка от това, което се налагаше да изрече. Нацупи дебелите си устни, при което проскубаният му мустак придоби формата на дъга. Обърна се към мен, не към Улф:
— Уведомиха ме, че сутринта сте направили предложение на една жена, чиято честност за мен е извън съмнение. Тя казва, че сте предложили да й съобщите целия разговор на мисис Фром с мистър Улф от миналия петък, ако първо ви плати пет хиляди долара в брой.
Не скочих възмутено от стола си, защото като детектив с дългогодишен опит, работещ под ръководството на Ниро Улф, трябваше да мога да посрещна едно долно обвинение с известно самообладание. Повдигнах брадичката си на половин сантиметър и го попитах:
— Как се казва тази жена?
Той поклати глава:
— Не съобщих името й на мистър Улф, защото тя така ме помоли. Естествено, вие го знаете.
— Забравих го. Припомнете ми.
— Не.
— Моля ви се! — казах аз с умерено негодувание. — Ако бяхте сенатор, естествено нямаше да искам от вас да назовете името на моя обвинител, но тъй като не сте, защо не се скриете някъде с това обвинение!
Кафнър се притесни, но продължи да упорства.
— Струва ми се много просто. Помолих ви единствено да отговорите на въпроса правили ли сте такова предложение на една жена сутринта?
— Добре. Да речем, че ви отговоря. После ще заявите, че един мъж ви се е оплакал, че снощи съм откраднал сиренето от капана му за мишки, ще ме питате дали е така, аз ще ви отговоря, след това ще кажете, че някакъв кон се жалвал пред вас, че съм му отрязал опашката…
— Достатъчно — намеси се Улф. — Той има право, мистър Кафнър. Анонимните обвинения са в съмнителен вкус.
— За мен не са анонимни. Познавам я.
— Тогава посочете името й.
— Тя ме помоли да не го споменавам.
— Ако сте й обещали, боя се, че стигаме до задънена улица. Нищо чудно, че мистър Гудуин поставя това условие — иначе щеше да е пълен глупак. По този начин въпросът е приключен. Няма да се занимавам повече с него. Щом вие нямате право да очаквате отговор на анонимно обвинение, и аз нямам.
Кафнър пак се нацупи — сега мустакът му приличаше на легнал полумесец. Той разсеяно бръкна в джоба си и извади табакера. Отвори я, взе една цигара, погледна, разбра какво държи и попита:
— Може ли да запаля?
— Не — отсече Улф.
Това в никакъв случай не беше желязно правило. Той често го нарушава не само за мъже, но дори за някои жени, при това не непременно бъдещи клиенти. Кафнър се обърка и изнерви. Неоснователно му бяха забранили да се отдаде на един стар и силен навик, а беше изправен и пред друг проблем. За да извадите цигара от метална табакера, трябва само да щракнете копчето с пръст, но да я върнете обратно е по-сложно. Той разреши въпроса, като сложи табакерата в левия, а цигарата в десния джоб. Мъчеше се да не се нервира, но гласът му го издаваше.
— Беше мис Анджела Райт. Посрещнах тези думи мъжки.
— Мис Райт ли ви каза това?
— Да.
— Че съм й направил такова предложение?
— Да — Станах и тръгнах към бюрото си.
Улф ме попита:
— Какво ще правиш?
— Ще позвъня на мис Райт да я питам. Ако потвърди, ще й кажа, че е чистокръвен лъжец и ще предложа да й продам срещу пет хиляди долара удостоверение с родословното й дърво.
— Няма да я намерите — каза Кафнър.
— Къде е?
— Канеше се да излезе да обядва и после да отиде в църквата, където ще е погребението.
— Правил ли си на мис Райт такова предложение, както твърди мистър Кафнър?
— Не, сър.
— Казал ли си й нещо, което би могла основателно да изтълкува като подобно предложение?
— Не, сър.
— Някой друг чу ли разговора ти с нея?
— Не, освен ако в стаята не е имало подслушвателно устройство.
— В такъв случай, моля те седни на бюрото си. — Улф се обърна към посетителя: — Ако предавате точно думите на мис Райт, въпросът е кой казва истината — тя или мистър Гудуин. Аз вярвам на мистър Гудуин. Освен онова, което вече казахте, разполагате ли с някакви други доказателства?