— Не, нямам доказателства.
— Все още ли вярвате на мис Райт?
— Да, вярвам й.
— Значи стигаме до следното положение. Сигурно разбирате, че за мен изборът не е само между мис Райт и мистър Гудуин, защото, като се изключи вашето собствено твърдение, не знам какво ви е казала тя.
Кафнър се усмихна. Вече беше възвърнал самообладанието и лицемерната си любезност:
— Май ще постигнем единодушие, мистър Улф. Досега не споменах това, защото е само заключение на мис Райт. Според нея именно вие сте изпратили Гудуин с това предложение, така че и за мен възможностите са повече от две.
Улф кимна невъзмутимо.
— Веднъж изтъкано, платното може да се украсява по вкус. — Той погледна към часовника. — Остават двайсет минути до времето, в което обядвам. Намираме се в задънена улица и най-добре е да се откажем, освен ако не пожелаете да изходим от определена хипотеза. Може да приемем, че лъже един от вас двамата с мис Райт, може да приемем, че лъже мистър Гудуин, или че лъжем ние двамата с него. Напълно готов съм да се спрем на последната възможност като основа за обсъждане. От ваша гледна точка това е най-добрата възможна позиция. Тогава какво?
Кафнър беше подготвен за въпроса:
— Тогава ще ви попитам как ще оправдаете подобно недостойно и грубо предложение спрямо мис Райт?
— Ще ви отговоря, че никой не ви е упълномощил да определяте поведението ми. После?
— Бих сметнал, макар и с известно колебание, сигурно бих сметнал за мой дълг да съобщя в полицията, че пречите на официалното разследване на убийството.
— Глупости. Разговорът ми с мисис Фром вече е съобщен на полицията, но не съм им прехвърлил и авторското право. Аз не съм адвокат и законът не ме задължава да пазя в тайна казаното пред мен от клиента. Не може да става дума за намеса, за непристойност и в никакъв случай за принуда. Напълно законно притежавам нещо — писмен запис от разговора и предлагам да го продам, без да си служа с принуда и намеци за някаква непочтена алтернатива. Не ме интересува, че смятате за ваш дълг да съобщите това в полицията.
Кафнър се усмихна:
— Явно сте се подготвили за тази възможност.
— Естествено. Нали аз построих тази хипотеза. Какво следва?
Усмивката му изчезна.
— Бих искал да не говорим повече за вашата хипотеза. Дори да можех да докажа, че сте направили такова предложение, а аз не мога, защото разполагам само с думата на мис Райт, след като според вас то е оправдано, ще приема доводите ви и тогава какво излиза? Не ни остава много време, трябва да тръгвам за погребението и искам да поговорим делово за тази работа.
— За вашата работа или за моята?
— И за двете. — Кафнър се наведе напред: — Мое професионално задължение, мистър Улф, е да давам съвет на клиентите си и в известна степен да ръководя делата им, така че както те, така и действията им да се приемат в благоприятна светлина. Мисис Фром беше мой клиент. Друг мой клиент е АСАДИП — Асоциацията за подпомагане на бежанци. Изпитвам силно задължение към мисис Фром, което не е отслабнало след смъртта й — напротив, ще положа всички усилия паметта и доброто й име да не пострадат. Загрижен съм и за АСАДИП. Доколкото ми е известно, между дейността на Асоциацията и смъртта на мисис Фром няма никаква връзка, но възможно е и да има. На вас известна ли ви е такава връзка?
— Продължавайте, мистър Кафнър.
— Продължавам. Според мен напълно възможно е — дори много вероятно — смъртта на мисис Фром да е свързана с разговора й с вас в петък. Онова, за което ви е потърсила, сигурно е било тайна, защото доколкото ми е известно, не е споделила с никого, че ще се види с вас. Би било съвсем естествено да ми каже, това е очевидно, но тя не го направи. Трябва да е било важно, защото не би се обърнала към частен детектив, особено такъв като вас, за нещо дребно, а ако е било свързано с причината за смъртта й или с убиеца, трябва да е било не само важно, но и съдбоносно. Искам и трябва да знам това. Помъчих се да накарам полицията да ми каже, но тя не пожела. Току-що споменахте, че законно притежавате запис от този разговор и не виждате нищо нередно да го продадете. Аз ще ви платя пет хиляди долара за него. Авансово, в брой. Ако желаете, готов съм да ви донеса сумата следобед.
Улф гледаше намръщено.
— Кое си избирате, мистър Кафнър — черно или бяло? Не може и двете. Канехте се да уведомите полицията за едно долно предложение, а сега сте готов да участвате в него. Невероятно морално салтомортале!
— Не по-малко невероятно от вашето — не отстъпи Кафнър. — Първо обвинихте Гудуин, дори му забранихте да седне на бюрото, а сега излиза, че вие сте прав.