Дотук добре. Но Ори отишъл веднага в магазина на Гърстър и ударил на камък. Той твърдеше, че подходил майсторски, като казал на Гърстър, че е видял обиците на витрината и иска да ги купи. Но Гърстър си затворил устата още от самото начало. Не отрекъл, но и не потвърдил, че е имал в магазина подобни обици. Позицията му, изразена много пестеливо, била, че няма спомен за такъв артикул, а ако е бил изложен на витрината, не помни как и на кого го е продал. Позицията на Ори, изразена без да пести думи, беше, че Гърстър е долен лъжец и иска разрешение да го залее с бензин и да го запали. И така, двамата с Ори щяхме да посетим мистър Гърстър в дома му вечерта, въпреки че не ни беше поканил.
През деня се случиха различни други събития, които не си струва да описвам в подробности — обадиха се Сол Панцър и Фред Дъркин, които не бяха открили нищо ново, а също и Лон Коен с цел да подпитва. Трябва да спомена отсъствието на едно събитие — не получихме призовка от Джеймс Албърт Мадокс да върнем сумата. Нашият адвокат Паркър се почувства пренебрегнат.
С Ори се срещнахме в осем часа на ъгъла на Седемдесет и четвърта и Кълъмбъс Авеню и тръгнахме на изток към адреса близо до Сентръл Парк Уест, през ситния дъжд, който заваля късно следобед. Ако жилищните сгради в Ню Йорк могат да се разделят на две категории — си без навеси — тази попадаше по средата. Стълбовете от входа до улицата стояха, но върху тях нямаше опънато платно. Във фоайето казахме на портиера: „Отиваме при Гърстър“ и влязохме в асансьора. Човекът, който го обслужваше, ни съобщи, че апартаментът е 11Р.
Отвори ни осмокласник на възрастта и с телосложението на Пит Дросос, но много по-спретнат и чист. Щом го видях, моментално се отказах от стратегията, която бяхме разработили и избрах друга. Казах на Ори:
— Благодаря, че ме изпрати. До скоро виждане. Трябваше му около секунда да разбере, което за него беше постижение.
— Няма защо — каза той и тръгна към асансьора. Момчето ме поздрави, аз отвърнах, казах му името си и че искам да се видя с мистър Джулиъс Гърстър.
— Ще му предам, сър. Моля, почакайте — каза то и изчезна. Не прекрачих прага.
След малко излезе един мъж. Беше малко по-нисък и по-възрастен от мен. Имаше дребно лице и черна, пригладена назад коса, а по спретнатост и чистота не отстъпваше на сина си — надявах се, че момчето му е син.
— Искали сте да ме видите? — попита той любезно, но хладно.
— Да, ако е удобно. Казвам се Гудуин и работя при Ниро Улф, частния детектив. Искам да ви питам нещо във връзка с убийството на едно момче — дванайсетгодишно момче на име Питър Дросос.
Изражението му не се промени. Както щях да се убедя по-нататък, то никога не се променяше.
— Не знам нищо за убийството на никакво момче — заяви той.
— Не, знаете, но не се сещате — възразих аз. — Това, което знаете, може да е от съществено значение за разкриването на убиеца. Мистър Улф смята така. Може ли да вляза за пет минути и да ви обясня?
— Полицай ли сте?
— Не, сър. Частен детектив. Момчето е било прегазено умишлено с кола. Става въпрос за брутално убийство.
— Влезте. — Той се отдръпна и ми направи път да мина. Не ме покани в хола, откъдето излезе, а ме поведе по коридора в обратната посока и влязохме в малка стая, чийто стени бяха покрити с книги и картини. В ъгъла имаше малко бюро, до прозореца — маса за шах и два тапицирани стола. Покани ме на единия стол и седна на другия.
Разказах му за Пит, не надълго и нашироко, но достатъчно, за да разбере цялата история — за разговора му с Улф, за второто му посещение на другия ден, само няколко часа преди Стъбинс да ни донесе новината за смъртта му, и за визитата на мисис Дросос с цел да ни предаде последните думи на Пит и четирите долара и трийсет цента. Предадох всичко без излишна емоционалност. После се заех с него.
— Има усложнения, с които няма да ви занимавам, освен ако не пожелаете. Например, мисис Деймън Фром носела обици във форма на златни паяци, когато била убита в петък през нощта. Но онова, за което ви моля, е да ми помогнете да разкрием убиеца на момчето. Полицията не е стигнала доникъде. Както и мистър Улф. Според него най-добрата възможност да открием някаква следа са обиците, които според Пит носела жената от колата. Не можем да намерим никой, който е виждал жена с такива обици — с изключение, разбира се, на мисис Фром — и мистър Улф реши да се помъчи да почне от другия край. Възложи на един човек, казва се Кедър, да открие някой, който продава такива обици. До днес следобед Кедър вече беше почти сигурен, че в Ню Йорк няма нито такъв човек, нито такава фирма, и после се натъкна на нещо. Едно надеждно лице, което може да потвърди, ако е необходимо, му съобщило, че е видяло такива обици на вашата витрина преди няколко седмици. Той дошъл при вас и сте му казали, че не си спомняте.