Направих пауза, за да му дам възможност да отговори, но той не изяви такова желание. По дребното му лице не личеше никаква реакция.
Продължих:
— Разбира се, бих могъл да повиша глас и да се държа по-грубо. Бих могъл да ви кажа, че не е за вярване неотдавна да сте имали в магазина си такава необикновена стока и да не си спомняте нищо за нея. Вие бихте могли да ми отвърнете, че не е за вярване, но е така. После бих могъл да ви кажа, че паметта ви трябва да се поосвежи, но тъй като аз не разполагам със средство затова, ще се наложи да се обърна към някой друг, а именно инспектор Креймър от Отдел „Убийства“, колкото и да ми е неприятно.
Облегнах се спокойно на стола.
— Затова не казвам нищо. Предпочитам да ви изложа работата по същество. Момчето е преднамерено убито от човек, на когото не е сторило нищо лошо. Това стана преди пет дни и досега не е открита никаква следа. Възможно е никога да не се открие, освен ако не намерим жената, която е карала тази кола. Носела е обици във форма на паяци, явно единствените такива в Ню Йорк, и те са били забелязани на витрината ви преди по-малко от месец. Питам ви, мистър Гърстър, това няма ли никакво въздействие върху паметта ви?
Той облиза устни с крайчеца на езика си.
— Много ме затруднявате, мистър Гудуин.
— Не аз ви затруднявам, а човекът, който е убил Пит.
— Да, разбира се. Не знаех нищо за това. Обикновено не поглеждам убийствата във вестниците. Прочетох нещо за смъртта на мисис Фром, включително тази подробност, че е носила обици във форма на паяци. Вие сте напълно прав — те са уникати. Имам човек в Париж, който подбира необикновени бижута за мен. Беше включил обиците в една пратка, която получих в края на април. Изработени са от Леркари.
— И ги изложихте на витрината си?
— Точно така. Когато вашият човек ме попита… Как казахте, че е името му?
— Кедър.
— Да, когато ме попита за тях, предпочетох да не си спомня. Подозирах, че е полицай, разследващ смъртта на мисис Фром, въпреки че не знаех защо са важни обиците, а изпитвам дълбок страх от всякакъв вид сензации. Би било много неприятно да видя името си във вестника. Ще бъда изключително признателен, ако ми спестите това, но не ви моля за обещание. Ако е необходимо да свидетелствам, ще свидетелствам. Продадох обиците в понеделник следобед, единайсети май. Една жена ги видя на витрината, влезе и ги купи. Плати сто и четирийсет долара с чек. Беше мисис Деймън Фром.
Би било голямо изживяване да поиграя покер с тази птица. — Нямате съмнения в това? — попитах аз.
— Никакви. Чекът беше подписан „Лора Фром“ и я познах — бях виждал нейни снимки. Почувствах се длъжен да ви съобщя това, мистър Гудуин, след като ми разказахте за убийството за момчето, по разбирам, че няма да е от никаква полза, тъй като жената в колата е била мисис Фром и тя е мъртва.
Можех да му кажа, че мисис Фром не е била жената в колата, по съм обещал на баба ми никога да не дрънкам, само за да покажа на другите колко много знам, затова се сдържах. Поблагодарих му, казах му, че според мен няма да е нужно името му да се появява във вестниците и станах да си вървя. Когато стигнах до вратата и протегнах ръка, а той любезно я прие, лицето му беше с точно същото изражение, с което ме посрещна.
Ори ме чакаше във фоайето. Като излязохме пак на улицата под дъжда, попита:
— Накара ли го да проговори?
— Разбира се, какво по-лесно от това? Каза ми, че с удоволствие би ти съобщил всичко още следобед, но те хванал да пъхаш някаква гривна в джоба си. Мисис Фром ги е купила на единайсети май.
— По дяволите! Какво ще ни помогне това?
— Не е по моята част. Улф се занимава с мисленето. Аз само оправям работите, които си оплескал.
Спряхме такси на Сентрал Парк Уест и той се качи с мен.
Улф беше в офиса и гледаше телевизия, която му доставя голямо удоволствие. Наблюдавал съм го да пуска телевизора осем пъти за една вечер, да гледа с възмущение от една до три минути, да го изключва и да се зачита пак в книгата си. Веднъж ми изнесе дълга реч на тази тема, която някой ден може да запиша. Щом влязохме с Ори, той завъртя копчето.
Докладвах му. Накрая добавих:
— Признавам, че поех риск. Ако момчето не му беше син, а племенник, когото би искал да удуши, бях загубен. Препоръчвам, ако докладваме на ченгетата, да пропуснем името му. А Ори иска да знае какво ще ни помогне това?