По начина, по който държеше пистолета — здраво и без да трепва, но и без да го стиска — се виждаше, че е пълен лъжец. Явно обичаше да натиска спусъка. Продължи да го държи така, бутна стола си назад, изправи се и мина зад гърба на Фред.
Като застанете зад някого е малко неудобно да измъкнете пистолета изпод лявата му мишница с лявата си ръка, но той се справи много бързо и елегантно. Видях как Фред стисна зъби, но с изключение на това понесе всичко като джентълмен. Човечето се отдръпна крачка назад, погледна пистолета, кимна одобрително, пъхна го в страничния си джоб, върна се на стола си и седна.
— Бил ли си някога в Питсбърг, щата Пенсилвания? — попита той.
— Не — каза Фред.
— Там веднъж се запознах с един тип, който си правеше сам патрони. Не бях виждал подобно нещо. Твърдеше, че неговата барутна смес била по-силна, но всичко беше вятър работа. Просто беше луд, това е истината. Ако някой ден ми дойде толкова откачена идея, ще се откажа от занаята и ще се хвана да прекопавам боб. Излязох прав. Две-три години по-късно научих, че онзи тип си го е намерил в Сент Луис, щата Мисури. Според мен трябва да е забравил да сипе барут.
Той се разсмя. До този момент не хранех никакви лични чувства към него, но смехът му ми прозвуча неприятно.
— Ходил ли си някога в Сент Луис? — попита той.
— Не — отвърна Фред.
— И аз не съм. Знам, че е на Мисисипи. Ще ми се да видя тая проклета река. Веднъж един тип ми каза, че в нея имало алигатори, но докато не видя, няма да повярвам. Преди осем години…
Чу се звън. Стори ми се, че е от стаичката. Едно дълго позвъняване, две последователни къси, после още едно дълго. Дребосъкът тръгна покрай стената, като не сваляше погледа и пистолета си от Фред, протегна ръка към някакво копче и го натисна. Приличаше на едно късо, две дълги и едно късо натискане. После заобиколи, отиде до вратата и застана на прага с лице към стълбите, но без да изпуска Фред изпод око. Първо чух стъпки, после видях и краката на слизащия. Скрих се зад колата. Новодошлият естествено щеше да се огледа, а аз все още не бях готов да се присъединя към компанията.
— Здрасти, Морт!
— Здрасти, Липс. Чакахме те.
— Чист ли е?
— Да. Беше мушнал един Смит&Уесън под мишница да си мери температурата.
Останах в тази поза, докато чух, че новодошлият влезе в стаята, после бавно се надигнах и успях да погледна с едно око през прозореца на колата. Морт беше заел предишното си място и стоеше до стола. Липс Игън беше от другата страна на масата с лице към Фред. Беше доста як, с увиснали рамене и целият в сиво с изключение на синята риза — сив костюм, сива връзка, посивяло лице и малко сиво в тъмната коса. Носът му беше леко сплескан.
— Казваш се О’Конър, а?
— Да — отвърна Фред.
— Каква е тази история с Мат Бърч и жена ти?
— Някой ми спомена, че я видял в една кола с него миналия вторник следобед. Помислих си, че сигурно ми изневерява. Същата вечер го убиха.
— Ти ли го уби? — Фред поклати глава.
— Вчера за пръв път чух, че тя е била с него.
— Къде са ги видели?
— Колата била паркирана пред бара на Дани. Затова отидох там.
— Каква е била колата?
— Тъмносив кадилак седан. С кънектикътски номер. Виж какво, интересува ме само жена ми. Исках да я проверя. Този човек Морт, или както се казва, спомена, че ти можеш да ми помогнеш.
— Да. Възможно е. Къде са нещата му, Морт?
— Не съм го претърсил още, Липс. Чаках да дойдеш. Взех му само пистолета.
— Я да видим какво има.
Морт каза на Фред:
— Отиди да прегърнеш стената! Фред не помръдна.
— Първо — започна той, — да ви обясня за това име О’ Конър. Измислих го, защото не исках да споменавам моето, нали става въпрос за жена ми. Казвам се Дъркин, Фред Дъркин.
— Казах ти да отидеш до стената там отзад.
Фред се подчини. Направи три крачки и за да го виждам се налагаше да се преместя надясно и да подам глава зад предницата на колата. Нямаше смисъл да рискувам. Морт също изчезна. Чух слаб шум и след малко гласа на Морт:
— Не мърдай от мястото си.
После той пак се появи. Започна да изважда от джобовете си различни неща и да ги подрежда на масата. Нищо особено — вещи, каквито носи всеки мъж, но сред тях разпознах жълтия плик със снимките, които онзи ден бях дал на Фред.
Липс Игън прегледа купчинката и се спря на плика, портфейла и бележника. Той разгледа снимките, без да бърза. Когато проговори, гласът му беше съвсем друг. Не че до този момент беше дружелюбен, но сега звучеше наистина зловещо.
— Казва се Фред Дъркин и е частно ченге.