— Тъй ли? Мръсно копеле!
Гласът на Морт прозвуча така, сякаш Игън току-що му беше съобщил, че Фред търгува с наркотици.
— Сложи го пак на стола — нареди той.
Морт даде команда и Фред се появи в полезрението ми. Той се отпусна на стола и каза:
— Виж какво, Игън, и частният детектив си има личен живот. Научих, че жена ми…
— Затваряй си устата! За кого работиш?
— Това ти казвам. Исках да проверя…
— Казах, затваряй си устата! Откъде си намерил тези снимки?
— Това е друг въпрос. Те са отделно.
— Има го и Бърч. Откъде ги взе?
— Мислех, че може да открия нещо по убийството на онази мисис Фром и да изкарам нещо.
— За кого работиш?
— За никого. Това ти казвам. За себе си.
— Глупости! Дай ми пистолета, Морт, и намери въже и лещи.
Морт подаде пистолета, отиде до шкафа, отвори едно чекмедже и се върна с кълбо здраво въже и клещи. Клещите бяха средно големи и челюстите им бяха омотани с нещо, но не можех да определя точно с какво. Той мина зад Фред.
— Дай си ръцете отзад. Фред не помръдна.
— Искаш ли да те трясна по главата с твоя пистолет? Сложи си лапите отзад.
Фред се подчини. Морт размота въжето, отряза едно парче с нож, застана на колене, върза професионално китките на Фред, а краищата на въжето прекара през обръчите на стола и направи възел. После взе клещите. Не можех да видя какво прави с тях, но не ми беше нужно.
— Боли ли? — попита той.
— Не — отвърна Фред. Морт се разсмя.
— Внимавай! Трябва да отговориш на някои въпроси. Ако почнеш да се вълнуваш и да се дърпаш, може да ти откъсна някой пръст. Така че, мисли му! Готово, Липс!
Игън седна срещу Фред и сложи пистолета пред себе си.
— За кого работиш, Дъркин?
— Казах ти, Игън, за себе си. Кажи ми само дали си видял жена ми с Бърч — да или не — това е всичко!
Фред успя да довърши изречението си, но леко изохка и замръзна от болка. Сигурно можех да издържа още малко, да речем две минути, а и би било полезно да видя колко ще издържи Фред, но ако му счупеха някой пръст, Улф трябваше да плаща сметката на доктора, а аз обичам да се грижа за интересите на моя работодател. Затова се преместих надясно, облегнах пистолета на капака на колата, прицелих се в ръката на Игън и стрелях. После с един скок се озовах от другата страна и полетях с всички сили към вратата.
Помнех, че Морт сложи пистолета на Фред в левия си джоб и стига да не беше работил като жонгльор, по мои изчисления разполагах с около три секунди, още повече че беше застанал на колене. Той обаче не направи опит да се изправи — още преди да стигна до вратата се хвърли по лице зад Фред. Залегнах, погледнах под стола и видях, че вади пистолета от джоба си с лявата ръка. Бях готов и стрелях. После пак скочих на крака — или по-точно във въздуха — и се приземих зад стола на Фред. Морт все още беше на колене и протягаше дясната си ръка към пистолета, който беше на половин метър от него. Изритах го в корема, видях как се присви от болка и се обърнах към Игън. Той беше на три метра от мен и се навеждаше да вдигне пистолета си. Ако знаех в какво състояние е, щях само да стоя и да гледам. Както научих по-късно, куршумът ми не го беше засегнал. Бях улучил барабана на пистолета и го бях избил от ръката му. Той го беше стискал толкова силно, че сега пръстите му бяха изтръпнали и като се помъчи да го вдигне, не можа. Тъй като не знаех това, аз се хвърлих към него, блъснах го в стената, взех пистолета, чух шум зад себе си и се обърнах.
Фред по някакъв начин беше стигнал заедно със стола до мястото, където лежеше неговият пистолет и го беше настъпил с два крака. Морт се гърчеше на пода.
Останах неподвижен, като дишах дълбоко и все още треперех от възбуда.
— Боже милостиви! — възкликна Фред.
Не можех да говоря. Игън се беше облегнал на стената и разтъркваше дясната си ръка. От лявата ръка на Морт течеше кръв. Постоях още малко, докато дишането ми се успокои. Когато напълно се овладях, пъхнах пистолета на Морт в джоба си, извадих ножа си, приближих се до Фред и прерязах въжето. Той отмести крака от пистолета си, вдигна го, стана и се помъчи да ми се ухили.
— Отиди да полегнеш малко.
— Да. — Вече дишах почти нормално. — Онази птица горе може да полюбопитства какво става тук. Ще се кача да проверя. Гледай тези двамата да не вдигат шум.
— Нека аз да отида. Ти си свърши работата.
— Не, аз ще погледна. Наблюдавай тези пиленца.
— Бъди спокоен.
Излязох от стаята, приближих се до стълбите, спрях и се ослушах. Нищо. С пистолет в ръка, като гледах нагоре, бавно и предпазливо се заизкачвах. Съмнявах се дали пазачът на гаража ще представлява голяма заплаха, но можеше да се обади за помощ — възможно беше и Липс Игън да не е дошъл сам. След като току-що бях доказал пред публика, че съм като герой от криминален филм, възнамерявах да остана жив, за да се порадвам на аплодисментите. Затова щом погледът ми се изравни с пода на горния етаж, отново спрях да се огледам и ослушам. Пак нищо. Продължих и стъпих на бетона. Пътят, по който бях дошъл, беше не по-лош от всеки друг и поех обратно през лабиринта от коли и камиони. На всеки няколко крачки спирах да се ослушам и по средата усетих, че наблизо от дясната ми страна има някой. Това често ми се случва. Сигурно и миризмата играе някаква малка роля, но според мен човек по-скоро усеща такива едва доловими неща, когато зрението и слухът му са изострени докрай. Все едно, там имаше някой. Спрях и приклекнах.