Останах неподвижен, плътно притиснат до някакъв камион, напрягайки зрението и слуха си в продължение на десет часа. Е, добре — нека да е било десет минути. Започнах да се придвижвам към задната част на камиона със скорост трийсет сантиметра в минута. Исках да се огледам оттам. Стори ми се цяла вечност, но накрая успях. Застанах неподвижно, ослушах се, после протегнах шия и надзърнах предпазливо с едно око. На половин метър от мен стоеше човек и ме гледаше право в очите. Преди да успее да направи някакво движение, показах цялата си глава.
— Здравей, Сол — прошепнах аз.
— Здравей, Арчи — прошепна той.
12
Приближих се към Сол.
— Къде е пазачът? — попитах пак шепнешком.
— С Ори го вързахме горе в стаичката. Ори остана на входа.
Престанах да шепна.
— Ура! Ще те предложа за повишение. Вие ли проследихте Липс Игън дотук?
— Не знам как се казва, но тръгнахме след него. Решихме да влезем да се скрием от дъжда, пазачът ни видя и се наложи да го опаковаме. После чухме два изстрела, върнах се да видя какво става, подуших те и спрях да помисля. Много тропаш като ходиш!
— И ти! Проглуши ми ушите! Вече може да говориш високо. Игън е в мазето с един приятел, а Фред ги наглежда да не правят бели.
Трудно е да учудите Сол, но тази новина му въздейства.
— Наистина ли?
— Ела да видиш.
— Как успя? С радар?
— О, обикновено съм там, където има нужда от мен. Наричат ме Готиния Гудуин. Ще ти разказвам после. Сега имаме малко работа. Нека да поговорим с Ори.
Тръгнах напред, а той ме последва. Ори стоеше недалеч от входа и при вида ми щеше да падне от изненада.
— По дяволите! Какво става?
— После. Фред е долу — държи двама души. Сол и аз слизаме да поиграем сантасе. Тук може да се появят какви ли не екземпляри, затова внимавай! Пазачът добре ли е?
— Със Сол се погрижихме да е добре.
— Хубаво. Животът ни е в твоите ръце, така че може да спиш спокойно. Хайде, Сол.
Долу в мазето Фред владееше положението. Седеше на стола на Морт с лице към вратата. Самият Морт лежеше проснат по гръб до стената с вързани глезени, а Игън се намираше близо до него на пода, подпрян на стената и вързан по същия начин. Появата на Сол с мен причини известно оживление.
— Значи затова се забави толкова — каза недоволно Фред. — Да не би да ни трябва цяла армия?
Липс Игън промърмори нещо.
— Не — обясних на Фред, — не съм го викал. Намерих го горе. Проследил е Игън. И Ори е тук — всичко е в наши ръце.
— Дявол да го вземе! Дай да видя пистолета на Морт. Извадих го от джоба си, подадох му го и той го разгледа.
— Да, така си помислих. Ето тук, на барабана. Не си засегнал Игън. Ръката на Морт е малко поразмазана, но го превързах с носна кърпа и ще издържи известно време. С ритника си му качил стомаха в гърлото. Казах му да седне, за да го понамести, но той предпочита да лежи.
Отидох до Морт, клекнах и го огледах. Цветът на лицето му не ми хареса, но очите му бяха отворени и не се беше оцъклил. Натиснах го леко няколко пъти в корема и го попитах дали боли. Без дори да примигне, той ме прати да правя нещо неприлично, затова станах, приближих се до Игън и застанах над него. Сол дойде при мен.
— Казвам се Арчи Гудуин — съобщих му аз. — Работя за Ниро Улф. Както и моите приятели тук. Нали питаше Фред Дъркин за това? Сега може да се успокоиш — ние сме на ред. Ти за кого работиш?
Той не отговори. Дори не си направи труд от учтивост да ме погледне, а продължи да се взира в глезените си. Казах на Сол:
— Аз ще пребъркам него, а ти се заеми с другия. Занесох плячката си на масата. Сол стори същото. В дареното от Морт нямаше нищо, което заслужава да бъде поставено в рамка, с изключение на шофьорска книжка на името на Мортимър Ървин, но в купчинката на Игън намерих нещо многообещаващо — дебел бележник с размери дванайсет на двайсет сантиметра, към сто страници. На всяка бяха записани десетина имена и адреси. Прелистих го набързо. Всички имена звучаха доста екзотично, а адресите бяха все в Ню Йорк. Подадох го на Сол и докато го преглеждаше, отидох до шкафа — единствената част от мебелировката в тази стаичка, където може би имаше нещо — и го прерових. Не открих нищо интересно.