— Последното записано име тук е Леополд Хайм, заедно с адреса — извика Сол. Хвърлих един поглед.
— Това е интересно. Не го забелязах.
Пъхнах бележника в празния си джоб — в другия беше пистолетът на Морт — и се приближих към Игън. Той ме изгледа с истинска злоба и после пак насочи очи към глезените си.
— Ако в този бележник има хиляда имена — казах му аз — и всяко струва десет хиляди, това прави общо десет милиона долара. Може би преувеличавам, но дори да намалим цифрата с деветдесет процента, пак ще ти остане една приятна сумичка. Какво ще кажеш?
Не получих отговор.
— Няма да те чакаме цяла нощ — продължих аз, — но трябва да ти обясня нещо — макар принципно да не одобряваме изнудването като бизнес, особено в тази форма, в момента не се занимаваме с това. Разследваме убийство, по-точно три убийства. Ако разпитвам за твоя рекет, то е само за да стигнем до убиеца. Например, Матю Бърч участваше ли в рекета?
Той повдигна рязко глава и изрева срещу Сол:
— Мръсен келеш такъв! Кимнах.
— Добре му го каза, сега ще ти олекне. Бърч участваше ли в рекета?
— Не.
— Кой ти даде името на Леополд Хайм?
— Никой.
— Колко е твоят дял от парите и кой получава останалите?
— Какви пари? Свих рамене.
— Значи си го просиш. Хвани го за ръцете, Сол.
Аз го хванах за краката и двамата го пренесохме до отсрещната стена. Сложихме го до масичката с телефона. Той се помъчи да се изправи и да се облегне на стената, но аз казах на Сол:
— Дръж го долу, докато проверя дали телефонът работи. Вдигнах слушалката и набрах един номер. Само след два сигнала чух глас:
— Ниро Улф.
— Арчи. Само проверявам дали телефонът тук работи.
— Вече е полунощ. Къде си, по дяволите?
— Тук сме и четиримата. Обслужваме един гараж на Десето авеню. Чакат ни клиенти и нямам време за разговори. Ще ви се обадим по-късно.
— Каня се да си лягам.
— Разбира се. Приятни сънища.
Прекъснах линията, бутнах масичката настрана да не ни пречи, сложих телефона на пода до рамото на Игън и извиках на Фред:
— Дай ми онова въже! Фред го донесе и попита:
— На кръст ли?
— Точно така. Трябва ми парче към два метра и половина. Докато той режеше въжето, аз обяснявах на Игън:
— Не знам дали си запознат с този научен метод за стимулиране на гласните струни. Щом решиш, че вече не ти е приятно, телефонът ти е под ръка. Можеш да се обадиш или в Централното управление, което е на 226 2000, или в Шестнайсето управление, 246 0416 — то е съвсем наблизо. Но не прави опити да се обаждаш на никакъв друг номер. Ако позвъниш на ченгетата, ще изключим научната апаратура и може да им кажеш каквото искаш, няма да ти пречим. Гарантирам ти. Добре, Сол, дръж го за раменете. Вземи, Фред.
Приклекнахме от двете страни на Игън. Не е сложно, но е малко деликатно, ако пациентът има крехки кости. Първо, правите примка и пъхате в нея левия глезен. После кръстосвате краката му, като десният отива върху левия и нагласявате пръстите на дясната обувка под тока на лявата. Усуквате надясно. За целта коленете трябва да са свити. Издърпвате десния глезен надолу, така че да се изравни с левия, омотавате двойното въже около двата крака три пъти здраво, правите хлабав възел и готово! Ако хванете свободните краища на въжето и дръпнете силно право надолу, пациентът вероятно ще припадне, така че не правете това. Дори лекото подръпване не е правилен метод. Достатъчно е да държите въжето опънато. Междувременно колегата ви натиска раменете на пациента, въпреки че и без него владеете напълно ситуацията. Ако се съмнявате, пробвайте.
Сол натисна раменете на Игън, Фред взе краищата на въжето, аз преместих един стол, седнах и се вгледах в лицето му. Той се мъчеше да не показва, че го боли.
— Теб те боли повече, отколкото мен — казах му аз, — така че щом пожелаеш, можеш да повикаш ченгетата. Ако краката ти са в много неудобно положение и ти е трудно да се обърнеш и да набереш номера, ще прережа въжето. Опъни малко, Фред. Съвсем леко. Бърч участваше ли в рекета?
Почаках десет секунди. Лицето му се сгърчи, а дишането се ускори.
— Бърч беше ли в онази кола във вторник следобед? Той затвори очи и се помъчи да освободи раменете си.
Изминаха още десет секунди.
— Кой те прати при Леополд Хайм?
— Искам ченгетата — обади се той с дрезгав глас.
— Добре. Режи, Фред.