— Уф! Ще се върнем пак към това, ако се наложи да те стимулирам. Защо уби Бърч?
— Не съм го убил. Не съм убиец.
— Кой го уби?
— Не знам. Седнах.
— Както ти споменах, интересува ме само убийството. С това въже може да измъкнем всичко от теб, но ще е безполезно. Нужни са ни само факти, при това такива, които можем да проверим. Щом като не си убил Бърч и не знаеш кой го е направил, кажи ми сега точно как действаше схемата и недей…
Позвъни се. Станах от стола. Чуха се две къси, едно дълго и две къси позвънявания. Бързо казах:
— Запушете им устата.
Сол сложи ръка върху устата на Игън, а Фред се зае с Морт. Отидох до копчето на стената и го натиснах така, както го беше натиснал Морт. Един път късо, два пъти дълго и пак късо може и да не беше верният отговор, но се налагаше да импровизирам. После излязох от стаята и с изваден пистолет застанах на три крачки от стълбите. Долових отгоре гласове, настъпи кратка тишина, а след това се разнесе звук от приближаващи стъпки.
— Арчи? — извика отгоре Ори.
— Да. Тук съм.
— Водя компания.
— Прекрасно! Колкото повече хора, толкова по-весело! Стъпките стигнаха до стълбите и някой започна да слиза.
Видях първо грижливо лъснати черни обувки, после добре изгладен тъмносин панталон, след това сакото към тях и като връх на всичко това — лицето на Денис Хорън. Изразително лице. Зад него беше Ори с пистолет в ръка.
— О, здравейте — казах аз.
Той не искаше да говори с мен, затова се обърнах към Ори.
— Как пристигна?
— Сам, с кола. Вкара я в гаража, а аз си придадох нехаен вид. Погледна ме, но не каза нищо, приближи се до звънеца на една колона и го натисна. Щом чух сигнала от другата страна, реших, че е време да се намеся, показах му пистолета и му наредих да тръгне пред мен. Който даде сигнала може би е наблизо…
— Всичко е наред. Аз го дадох. Препипа ли го?
— Не.
Приближих се към Хорън и го потупах както по вероятните, така и по някои по-слабо вероятни места.
— Добре. Върни се горе и обслужвай клиентите. Ори излезе, а аз извиках:
— Сол! Прибери този пистолет, вържи му краката и ела тук. Хорън тръгна към вратата на стаичката. Сграбчих го за ръката и го дръпнах. Той направи опит да се освободи и аз я извих доста силно.
— Не си мислете, че се шегувам — казах аз. — Знам на кой номер да повикам линейка.
— Да, работата е сериозна — съгласи се той. Тънкият му тенор се нуждаеше от смазване. — Достатъчно сериозна, за да те унищожа, Гудуин.
— Може би. Но в момента сериозният съм аз и ми е причерняло, така че внимавайте. — Появи се Сол. — Запознайте се с мистър Сол Панцър. Сол, това е Денис Хорън. След малко ще го поканим на конференцията, но първо искам да се обадя по телефона. Закарай го до онази стена. Не го обезобразявай, освен ако не настоява. Не е въоръжен.
Влязох в стаичката и затворих вратата. Фред седеше на масата и си масажираше пръста, а другите двама бяха както преди. Дръпнах масичката на мястото й, вдигнах телефона, сложих го отгоре, седнах и набрах номера. Този път звъних по-дълго, докато постигна резултат — при това само някакво недоволно измърморване.
— Обажда се Арчи. Нужен ми е съвет.
— Спя.
— Наплискайте си лицето със студена вода.
— Боже Господи! Какво има?
— Както ви съобщих, и четиримата сме тук в един гараж. В стаичка в мазето имаме двама пациенти. Единият е двуного на име Мортимър Ървин и вероятно е безполезно за нас. Другият се казва Липс Игън. Малкото му име в шофьорската книжка е Лорънс. Той е индивидът, който е потърсил Сол в хотела, а Сол и Ори са го проследили дотук. Истинско бижу е. Носеше бележник, който сега е в джоба ми, с около хиляда имена и адреси на клиенти, като последният е на Леополд Хайм, така че сам може да си направите заключение. Стимулирахме го леко и каза, че Матю Бърч е командвал рекета, но не му вярвам. Приемам, че е видял Бърч в онзи кадилак във вторник следобед, карала го е жена. Не му вярвам, че не я е разпознал и не би могъл да я идентифицира, нито че…
— Продължавай с него. Защо ме безпокоиш, след като си свършил работата едва наполовина?
— Защото нас ни обезпокоиха. Денис Хорън пристигна в гаража с кола, позвъни ни с парола в мазето, а Ори го смъкна долу. В момента не ме чува, но другите двама са до мен. Искам вашето мнение за това какъв вид и количество стимулация да приложа към един член на адвокатската колегия. Естествено, дошъл е да се види с Игън и участва в рекета, но нямам това написано черно на бяло.
— Наранен ли е мистър Хорън?
— Не сме го докоснали.
— Задавал ли си му някакви въпроси?
— Не, реших първо да ви се обадя.