13
Нужни са ми осем и половина часа сън, но предпочитам девет. Всяка сутрин будилникът до леглото ми включва радиото в седем и трийсет, а аз се обръщам на другата страна и се завивам презглава. След малко протягам ръка да го спра, отпускам се на възглавницата и се мъча да си представя, че е неделя. Знам обаче много добре, че Фриц ще е приготвил закуската ми в осем и десет. Две-три минути се боря с изкушението да му звънна и да кажа, че ще се позабавя, после се отказвам, отмятам юргана, стъпвам на пода, протягам се и се изправям пред действителността.
Тази сутрин не стана точно така. Бях нагласил часовника с един час по-рано — за шест и половина и когато от радиото се разнесе едно отвратително жизнерадостно утринно предаване, с отчаяно усилие едновременно го изключих и станах. )ЯХ прекарал в хоризонтално положение само два часа. Изкъпах се, обръснах се, вчесах се, облякох се, слязох долу и влязох в предната стая.
Сцената не беше никак весела. Мортимър Ървин се беше проснал на килима, а под главата му беше подложена една възглавница от канапето. На самото канапе лежеше Липс Игън. Денис Хорън седеше в креслото и въпреки че дрехите му бяха измачкани, нямаше отпочинал вид. Сол Панцър беше на един стол с гръб към прозореца, за да наблюдава всичките си пленници, без да си напряга зрението.
— Добро утро — казах мрачно аз. — След малко ще ви поднесем закуска.
— Това е непоносимо! — изквича Хорън.
— Не сте длъжен да го понасяте. Повторих ви най-малко пет пъти, че сте свободен да си вървите. Що се отнася до тях, осигурили сме им луксозна обстановка. Единият лежи на канапе, другият — на мек килим. Доктор Волмър, когото събудихме в два часа през нощта да превърже ръката на Морт, е сред най-добрите в професията. Правим всичко по силите си да ви угодим. Мистър Улф се опасяваше да не си помислите, че ще се възползва от обстоятелствата и ще ги разпита самостоятелно, преди да е уведомил полицията, затова дори не стана да ги погледне. Усамотил се е в стаята си и спи или се разхожда напред-назад — не знам кое от двете. Във ваше присъствие позвъних на Отдел „Убийства“ — Манхатън, в един и четирийсет сутринта, предадох, че мистър Улф иска да съобщи нещо важно лично на инспектор Креймър и го моли да му се обади при първа възможност. Що се отнася до желанието ви да останете насаме с клиента си, в никакъв случай не бихме могли да изпуснем такъв грубиян като Игън от погледа си. Креймър много ще ни се кара. Как си, Сол?
— Добре. Поспах три часа, преди да сменя Фред в пет и трийсет.
— Не ти личи. Ще отида да видя какво става със закуската. Докато бях в кухнята с Фриц, влезе Фред, напълно облечен и донесе изумителна новина. Двамата с Ори дремели на леглата в южната стая, която е на моя етаж и се събудили, защото някой започнал да чука отдолу — там е стаята на Улф. Фред слязъл да провери и Улф му наредил веднага да изпрати Ори при него. Трябваше да се поровя дълбоко в паметта си, за да се сетя за друг такъв случай, при който Улф е вършил каквото и да е преди да закуси.
Фриц нямаше свободна минута, тъй като трябваше да приготви и сервира закуска за осем души, без да се брои неговата, но с Фред му помогнахме — наредихме една маса в предната стая и пренесохме храна и прибори. Ние закусвахме в кухнята и тъкмо довършвахме царевичните кифлички с препечена шунка и мед, когато Ори се втурна и нареди на Фриц:
— Остави тези безделници и се погрижи за мен. Гладен съм, а трябва да излизам по работа. Арчи, отиди да ми донесеш петстотин долара. През това време ще ти отнема стола. Дай ми и името на онази фирма, която се обажда от твое име по телефона и за услугата ти взима толкова и толкова на хиляда разговора.
Не му отстъпих мястото си, докато не си изядох закуската и не изпих още чаша кафе, така че той трябваше да използва високия стол без облегалка. После изпълних нарежданията му. Безполезно беше да се мъча да отгатна какво ще прави с петстотинте долара, но ако значителна част от тази сума беше за покупка на телефонни запитвания на едро, за тренировка можех да се опитам да се сетя защо. Вече бях докладвал подробно на Улф и той знаеше точно толкова, колкото знаех и аз — нищо повече. Кои ли бяха евентуалните кандидати за тези хиляди телефонни разговори? Едва ли бяха хората, фигуриращи в бележника с клиентелата на Игън, защото беше заключен в сейфа — видях го вътре, като извадих парите от чекмеджето за текущи разноски, а и Ори не го поиска. Отбелязах си мислено този въпрос, за да го разгледам, когато имам свободно време. Не за първи път Улф изпращаше някой от помощния персонал да свърши нещо, без да се консултира с мен.
Към осем часа Фриц вече беше свалил подноса на Улф, Ори беше излязъл, а двамата с Фриц вдигнахме масата в предната стая и миехме чиниите в кухнята, когато се позвъни. Хвърлих кърпата, излязох в коридора и видях пред вратата инспектор Креймър и сержант Пърли Стъбинс. Не се налагаше да ги оставя да чакат, за да питам Улф какво да правя. Той вече ми беше дал инструкции, погледнах към предната стая да проверя дали е затворена и после ги поканих.