Креймър и Стъбинс го изгледаха с изненада и подозрение.
— Вече ми казахте — продължи Улф, — че никой от заподозрените не е зачеркнат от списъка, повече от три дни след убийството на мисис Фром. Това ми е достатъчно. До този момент имате доклади и декларации, съдържащи десетки хиляди думи. Признавам, че е възможно някъде там да се крие факт или фраза, които биха могли да са важни за мен. Но дори да докарате всичко това тук, нямам намерение да се ровя в него. Например, с колко страници разполагате за биографията, близките и действията в последно време на мис Анджела Райт?
— Достатъчно са — изръмжа Креймър.
— Разбира се. Не омаловажавам това. Подобен подход на разследване често довежда до отговор, но в този случай очевидно не ви е насочили към нищо, иначе нямаше да сте тук. Бих ли намерил във вашите папки отговор на следния въпрос: защо мъжът, който е убил момчето посред бял ден пред очите на толкова хора, се е решил да поеме риска да бъде идентифициран по-късно от един или повече свидетели на случилото се? Или на друг въпрос: как да си обясним пътя на обиците — купени от мисис Фром на единайсети май, носени от друга жена на деветнайсети май, и пак от мисис Фром на двайсет и втори? Открихте ли някаква по-късна следа от обиците? Да ги е носил някой друг в даден момент?
— Не.
— Аз вече намерих отговори за себе си, но тъй като не мога да ги споделя, без да посоча името на моя кандидат, налага се да отложим това. Междувременно…
Той спря, защото вратата се отвори. Отвори се наполовина, Фред подаде глава и ми направи знак да изляза.
Станах, но Улф попита:
— Какво има, Фред?
— Съобщение за Арчи от Сол.
— Предай му го. Ние нямаме тайни от мистър Креймър.
— Да, сър. Хорън иска да говори с вас. Сега. Спешно.
— Той знае ли, че мистър Креймър и мистър Стъбинс са тук?
— Не, сър.
Улф се обърна към Креймър:
— Този Хорън е истински лешояд и ме дразни. Мислех си, че вие бихте предпочели да се разправяте с него на собствена територия, а също и с другите двама. Защо не ги отведете?
Креймър го изгледа. Извади пурата от устата си, повъртя я половин минута и пак я захапа.
— А аз си мислех — каза той неодобрително, — че вече сте използвали всички възможни трикове, но този е нов. Признавам си, че не го разбирам. Хорън и онзи адвокат Мадокс са идвали при вас, а вие сте ги изгонили. Постъпили сте по същия начин с Пол Кафнър. Сега Хорън и другите двама са оттатък в предната стая, а вие дори не искате да ги видите, като едновременно твърдите, че търсите убиеца. Познавам ви прекалено добре, за да ви питам защо е всичко това, но Бог ми е свидетел, че много бих искал да разбера. — Креймър обърна глава към Фред: — Доведи Хорън тук.
Фред не помръдна, а погледна Улф, който изпусна дълбока въздишка и кимна:
— Доведи го, Фред.
14
Помислих си за миг, че Денис Хорън наистина се кани да се обърне и да офейка. Той влезе целенасочено, стъписа се, като видя, че имаме компания, направи четири решителни крачки, разпозна Креймър и пак се стъписа. Точно в този момент си помислих, че се кани да се изпари.
— О-о! — каза той. — Не искам да ви преча.
— Изобщо не ми пречите — увери го Креймър. — Седнете. Тъкмо си говорехме за вас. Ако имате да ни съобщите нещо, не се колебайте. Разказаха ми как сте се озовали тук.
Като се има предвид обстановката и обстоятелствата, включително тежката нощ, която беше прекарал, Хорън се справи доста добре. Налагаше се да вземе светкавично решение дали да внесе промени в представлението си поради присъстващите представители на закона. Той премести един стол, постави го между Стъбинс и Креймър и се седна, но през цялото време явно обмисляше какво да направи. Погледна Креймър, после Улф и пак Креймър.
— Радвам се, че сте тук — каза той.
— И аз — изръмжа Креймър.
— Защото — продължи Хорън — сигурно смятате, че ви дължа извинение, въпреки че може и да не се съглася с вас. — Тенорът му звучеше с няколко тона по-ниско. — Сигурно си мислите, че би трябвало да ви съобщя за разговора си с мисис Фром в петък вечер.
Креймър го погледна изпитателно:
— Вече ни казахте за това.
— Да. Но не всичко. Налагаше се да взема изключително трудно решение — тогава ми се струваше правилно, но вече не съм толкова сигурен. Мисис Фром ми съобщи нещо, което можеше да се окаже пагубно за Асоциацията за подпомагане на бежанци, ако станеше обществено достояние. Тя беше президент на Асоциацията, а аз — юридически съветник и поради това казаното от нея представляваше поверително сведение. Естествено, при нормални обстоятелства, не е правилно адвокатът да разкрива такива сведения, но бях изправен пред въпроса дали в този случай общественият интерес не трябва да се постави на първо място. Реших, че Асоциацията има право да разчита на моята дискретност.