— Преди половин час.
— В такъв случай ви е известно, че нямате защитник. Срещу вас са предявени две обвинения — нападение със зареден пистолет и опит за изнудване. По първото има двама свидетели — Фред Дъркин и Арчи Гудуин. Така че там нещата са ясни. По второто може би си мислите, че има само един свидетел — Сол Панцър, известен също като Леополд Хайм, но грешите. Сега получихме допълнителни показания. Мистър Хорън твърди, че миналия петък научил от сигурно и добре осведомено лице, че участвате в организирано изнудване и принуждавате хора, влезли в страната нелегално, да ви плащат пари. Той твърди, че се е съгласил да ви представлява, като се е поддал на вътрешен импулс, но сега съжалява. Твърди, че не би представлявал долен престъпник като вас.
— Не съм казал това — изписка Хорън. — Аз само…
— Млъкнете! — изръмжа Креймър. — Ако ме прекъснете още веднъж, ще ви изхвърля. Казахте ли, че са ви съобщили за участието на Игън в този рекет? Да или не?
— Да.
— Казахте ли, че няма да го представлявате?
— Да.
— Нарекохте ли го долен престъпник?
— Да.
— В такъв случай, млъкнете, ако искате да останете. — Креймър се обърна към Игън: — Според мен имахте право да знаете какво е казал мистър Хорън, но това не ни е необходимо, за да ви лепнем обвинението. Леополд Хайм не е бил първият и не си мислете, че не можем да намерим някои от другите. Това никак не ме тревожи. Искам да ви питам нещо в присъствието на мистър Хорън. Познавате ли го отпреди?
Игън дъвчеше нещо, може би езика си. От ъгълчето на устата му протече малко слюнка и той я избърса с опакото на ръката си. Продължи да мърда челюсти, сплете пръсти и ги стисна силно. Никак не му беше лесно.
— Е? — попита пак Креймър.
— Трябва да си помисля — отвърна дрезгаво Игън.
— Помислете си добре. Не се залъгвайте. Държим ви в ръцете си — Креймър сви пръсти в юмрук. — За нападението и изнудването. Въпросът е прост. Познавате ли мистър Хорън отпреди?
— Да. Май го познавам. Вижте какво. Нека се споразумеем.
— Не, няма да се споразумяваме. Ако прокурорът и съдията искат да проявят известна снизходителност в замяна на сътрудничество от ваша страна, това е тяхна работа. Те често постъпват така, известно ви е.
— Да, известно ми е.
— В такъв случай, отговорете на въпроса. Игън пое дълбоко въздух:
— Напълно прав сте, че го познавам отпреди. Виждал съм го много пъти. Десетки пъти. — Той хвърли подигравателна усмивка към Хорън. — Нали така, приятелче? Подъл страхливец!
— Това е лъжа. — Хорън посрещна подигравателната усмивка спокойно и се обърна към Креймър: — Вие го подведохте.
— В такъв случай — отвърна Креймър. — ще го подведа още малко. Как е първото име на мистър Хорън?
— Денис.
— Къде е кантората му?
— На Източна Четирийсет и първа улица 121.
— Къде живее?
— Грамърси Парк 315.
— Каква кола кара?
— Крайслър, лимузина, модел 51.
— Какъв цвят?
— Черна.
— Кой е телефонният номер в кантората му?
— 793 4141.
— А домашният му телефон?
— 728 6307.
Креймър се обърна към мен:
— Имал ли е възможност да получи цялата тази информация през нощта?
— Не. Нищо от казаното.
— Засега това е достатъчно. Мистър Хорън, задържам ви като важен свидетел по убийство. Пърли, отведи го в другата стая — кой е там?
— Дъркин и Панцър с оня Ървин.
— Кажи им да наглеждат Хорън и се върни.
Хорън се изправи. Беше спокоен и изпълнен с достойнство.
— Предупреждавам ви, инспектор Креймър, това е грешка, за която ще съжалявате.
— Ще видим, мистър Хорън. Отведи го, Пърли. Двамата излязоха от стаята, като Пърли вървеше отзад. Креймър стана, приближи се до моето кошче, хвърли остатъка от пурата в него и се върна на червеното кожено кресло. Канеше се да каже нещо на Улф, видя, че той се е облегнал назад със затворени очи и се отказа. Вместо това ме попита дали гласът му се чува от съседната стая — отвърнах, че не се чува, защото е звукоизолирана. Пърли влезе и се върна на стола си.
Креймър се обърна към Игън:
— Добре, хайде да чуем. Хорън участва ли в този рекет?
— Искам да се споразумеем — настояваше Игън.
— За бога! — възкликна с отвращение Креймър. — С вас е свършено. Да ми беше пълен джоба със споразумения, не бих изхабил нито едно за вас. Ако искате да облекчите положението си, заслужете го. При това, бързо. Хорън участва ли в рекета?
— Да.
— Какво вършеше?
— Казваше ми какво да правя, например, кои хора се мъчат да се измъкнат. Нали е адвокат. Понякога ми даваше сведения. Той ми даде сведението за Леополд Хайм, дявол да го вземе!
— Носехте ли му пари?
— Не.
— Никога?