— Относно предложението, което вчера сте направили на мис Ести.
— Боже мой, пак ли?
— Сега нещата изглеждат другояче. Колегата ми Рой Бонино в момента е при Улф и го разпитва за това. Нека прекратим комедията и да изходим от позицията, че Улф ви е изпратил с такова предложение. Сам казахте, че в това няма нищо нередно, така че защо не?
Бях гладен.
— Добре, да изходим от тази позиция. И какво от това?
— Следователно може да приемем, че Улф е знаел за рекета още преди да ви изпрати с такова предложение. Допускал е, че мис Ести ще бъде жизнено заинтересована да научи дали мисис Фром е съобщила на Улф за рекета. Не очаквам от вас да признаете — нека видим какво ще каже Улф на Бонино. Искам обаче да знам каква беше реакцията на мис Ести — какво точно ви каза?
Поклатих глава.
— Ще си създадете погрешно впечатление, ако разискваме въпроса от тази позиция. Нека аз да предложа позиция.
— Предложете.
— Да речем, че мистър Улф не знае нищо за никакъв рекет, а само иска да предизвика раздвижване. Да речем, че не си избира мис Ести — тя просто е първа в списъка. Пак да речем, че правя това предложение не само на нея, но и на мисис Хорън, Анджела Райт и Винсънт Липскъм — бих опитал и с други, но мистър Улф ме спира, защото Пол Кафнър се явява в офиса с обвинението, че изнудвам мис Райт. Това няма ли да е по-интересна позиция?
— Без съмнение. Аха! Разбирам. В такъв случай искам да знам какво е казал всеки от тях. Започнете с мис Ести.
— Ще трябва да си измислям.
— Да, бива ви за това. Говорете.
Така мина още почти час. Когато свърших с измислиците и отговорих на голям брой интелигентни въпроси, Манделбаум стана, като ми нареди да чакам. Казах му, че ще отида да хапна нещо, но той не се съгласи, защото искал да съм му под ръка. Приех да почакам и така минаха още двайсет минути. Най-после се върна и съобщи, че Бауън пак иска да ме види и ще бъда ли така любезен да отида в стаята му. Той, Манделбаум, имал някаква друга работа.
Влязох в стаята на Бауън и не заварих никого. Пак трябваше да чакам. Прекарах известно време, отдаден на мислите си за свински крачета, когато вратата се отвори и влезе млад човек с поднос. Казах си ура, все пак някой на това място не е напълно лишен от хуманност, но без дори да ме погледне, той отиде до бюрото на Бауън, сложи подноса върху попивателната и излезе. Когато вратата се затвори зад него, отидох на пръсти до бюрото и повдигнах салфетката — видях и подуших апетитен горещ сандвич с телешко филе и парче черешов пай. Имаше също половинлитрова бутилка мляко. Ситуацията изискваше самообладание, а аз притежавам такова. Трябваха ми може би осемнайсет секунди да се върна на стола си, да поставя подноса на колене и да отхапя солидна част от сандвича. Преди да успея да преглътна, вратата се отвори и влезе прокурорът.