Креймър леко изръмжа. Погледите се насочиха към него, но той не ги усети. Не откъсваше очи от Улф.
— Всъщност, ще задавам въпроси — каза Улф, — но на себе си и ще си отговарям. Тази афера е толкова сложна, че може да има стотици въпроси, но ще се огранича с минимума. Например, знам защо мисис Фром носеше онези златни обици на ушите си, когато дойде да се срещне с мен в петък на обяд. Тя се мъчеше да се представи за друго лице и обиците бяха част от костюма й. Защо обаче ги е сложила в петък вечер на събирането при Хорън? Очевидно с надежда да предизвика изненада у някого. Пак например, защо мистър Хорън снощи е отишъл в гаража? Защото е знаел, че алчността му го е подтикнала към глупава постъпка — да даде името и адреса на Леополд Хайм на Игън в този критичен момент, и се е разтревожил — както се оказа, с основание.
— Протестирам! — обади се Хорън с пискливия си тенор. — Това е клевета! Инспектор Креймър, твърдите, че Улф говори на своя отговорност, но вие носите отговорност, че ни докарахте тук.
— Може да го съдите — озъби се Креймър.
— Мистър Хорън — Улф поклати пръст към него, — на ваше място не бих вдигал толкова шум за участието си в изнудване. В това отношение сте затънал до гуша и го знаете. Но сега сте изправен пред много по-голяма опасност — да бъдете идентифициран като убиеца на Питър Дросос. Едва ли може да избегнете затвора, но с моя помощ, може да останете жив. Когато свършим тук, вие ще имате дълг към мен.
— Абсолютно прав сте и ще ви го върна.
— Добре. Не се опитвайте да го платите в смисъла, който вие влагате, нито в смисъла, в който аз го казах. Както бях започнал, предполагам, че повечето от вас не знаят нищо за организираното изнудване, което доведе до смъртта на трима души, така че няма да разбирате всичко, но това може да почака. Един от вас със сигурност ще е в състояние да ме разбере.
Той се наведе малко напред, като се облегна с лакти на дръжките на стола и разпери пръсти върху бюрото си.
— Не претендирам, че мога да посоча убиеца без чужда помощ, но все пак имам някои указания. Онзи ден един от вас се е постарал да разкаже на мистър Гудуин за движенията си в петък вечер и вторник следобед, без каквато и да е причина да прави това. Същият подхвърлил странната забележка, че били изминали петдесет и девет часа от убийството на мисис Фром — изключителна точност. Тези неща си струваше да бъдат запомнени като указания, но нищо повече. Той сключи ръце върху най-изпъкналата си част.
— Имаше обаче две важни индикации. Първо, обиците. Мисис Фром ги е купила на единайсети май. Някаква друга жена ги е носила на деветнайсети май. Трябва да ги е получила назаем или като подарък от мисис Фром или пък ги е взела без разрешение. Във всеки случай, мисис Фром си ги е възвърнала и ги е носила три дни по-късно — петък, двайсет и втори. Но защо? За да се помъчи да се представи за жената, която е била с тях във вторник! Значи, тя е знаела коя е жената, изпитвала е някакво подозрение към нея и, което е най-важно като индикация, била е в състояние да си възстанови обиците открито или чрез кражба с цел да се представи за тази жена.
— Индикация за какво? — попита Креймър.
— За самоличността на тази жена. Това в никакъв случай не е окончателно, но навежда на размисъл. Естествено то е влизало в сметките ви, мистър Креймър, и вие сте го използвали максимално, но без резултат. Огромното количество отрицателни отговори, до които стигнахте във вашето следствие, се оказа безценно за мен. Не поставям под съмнение способността ви да съпоставяте фактите. Знаете, че обявата ми във вестниците относно една жена с обици във форма на паяци се появи в петък сутринта, а мисис Фром дойде тук в петък по обед с тях. Приех като добра работна хипотеза, че си ги е взела обратно през този кратък интервал от най-много два-три часа. Ако е трябвало да ходи надалече, за да си ги вземе, щяхте да сте открили това, да се възползвате от откритието си и сега нямаше да бъдете тук. Не е ли вярно?
— Щом казвате — изръмжа Креймър. — Едва днес научавам, че са купени от мисис Фром.
— И така да е, знаели сте, че те вероятно са уникати. Между другото, едно интересно разсъждение — защо мисис Фром ги е купила, когато случайно ги е видяла на една витрина? Мистър Игън каза, че, обаждайки му се по телефона, неизвестна жена използвала парола: „Казал паякът на мухата“. Възможно, дори много вероятно е, мисис Фром да е чула да се произнася тази странна парола и това сигурно е увеличило подозренията й, а когато е видяла обиците във форма на паяци, изведнъж й е хрумнало да изиграе един номер с тях.