Улф пое дълбоко въздух, което в неговия случай означаваше поне един кубически метър и го изпусна шумно.
— Да продължим. Мъжът, който е прегазил момчето Пит Дросос, е странно създание — трудно е да си го представим, невъзможно е да го възприемем. Най-простата хипотеза — че той е мъжът, който е бил в колата с жената предишния ден и се е страхувал, че момчето би могло и ще го идентифицира — беше отхвърлена, когато научих, че мъжът в колата с жената е бил Матю Бърч, убит във вторник вечерта. Но във всеки случай поведението му е странно. Поставям се на негово място. Имам някаква причина и решавам да убия момчето, като отивам с кола на онзи ъгъл посред бял ден, и когато то се появява и ми се предлага възможност, го прегазвам. Не мога да се надявам на рядкото щастие, че веднага ще ми се отдаде случай, естествено не мога да разчитам на това — трябва да предвидя, че ще се наложи да премина през кръстовището няколко пъти, може би много пъти. Наоколо ще има хора.
Той махна с ръка.
— В такъв случай какво ще направя? Естествено не мога да нося маска, но има други начини. Фалшива брада би свършила чудесна работа. Отхвърлям всички подобни средства и не правя усилие да се дегизирам. Облечен в кафяв костюм и с мека шапка, потеглям към тази опасна и смъртоносна авантюра. В такъв случай аз явно съм безподобен кретен или съм жена. Предпочитам да приема, че съм жена, поне като работна хипотеза. Ако съм жена, изчезват много усложнения, тъй като повечето роли са мои. Участвам в рекета с изнудването, може би дори аз го ръководя. Мисис Фром подразбира нещо, което не е достатъчно, за да предприеме действия, но стига, за да събуди подозренията и. Тя ми задава предпазливи въпроси, дава ми златните паяци. Във вторник следобед се срещам с Матю Бърч — един от моите съучастници. Той ми дава да карам колата, което е необичайно и изведнъж вади пистолет и опира дулото му в ребрата ми. На каквото и да се дължи враждебността му, познавам характера му и се страхувам за живота си. Той ми нарежда да карам някъде. На един ъгъл спираме пред червен светофар, приближава се момче, иска да измие стъклото и като се навежда близо до мен, беззвучно казвам „Помощ, повикай полиция!“. Светва зелено, Бърч ме мушка с пистолета и продължаваме. Съвземам се от паниката, защото и аз съм силна личност. Стигаме някъде — все едно къде, все едно кога. Аз го издебвам и го нападам. Оръжието ми е чук, гаечен ключ, тояга или собствения му пистолет — но не го застрелвам. Оставям го безпомощен в безсъзнание в колата и късно вечерта го закарвам в безлюдна уличка, изхвърлям го навън, прегазвам го, паркирам някъде колата и се прибирам вкъщи.
— И аз мога да ви разкажа подобна история — каза Креймър с раздразнение. — Дайте някакви доказателства.
— Това възнамерявам да направя. На други ден решавам, че момчето представлява непоносима заплаха. Ако по някакъв начин подозренията на мисис Фром се потвърдят и връзката ми с Бърч бъде разкрита, то би могло да ме идентифицира като спътничката на Бърч в колата. Горчиво съжалявам за моментната си слабост, когато съм го помолила да повика полиция, защото съм го изненадала и съм го накарала да се взре в нас — не мога да понеса заплахата. Затова същия следобед, преоблечена като мъж, взимам колата от мястото, където е паркирана и действам по вече описания начин. След това оставям колата в отдалечен квартал и се прибирам вкъщи с метрото. В този момент аз вече съм напълно аморално същество, егоцентрична свиня с глигански бивни. В петък утринта мисис Фром взима златните паяци, слага си ги и влиза с тях. Прибира се късно следобед, разговаря с мен и наред с другото ми съобщава, че е наела Ниро Улф, за да разследва. Много неразумно от нейна страна — би трябвало най-малкото да предполага колко съм опасна. Същата вечер получава доказателства за това, макар че така и не успява да го разбере. Отивам, намирам колата й паркирана недалеч от апартамента на Хорън и се скривам зад предната седалка, въоръжена с гаечен ключ. Хорън слиза с нея, но…
— Чакайте — прекъсна го Креймър, — обвинявате Джийн Ести в убийство без никакви доказателства. Заявих, че вие носите отговорност за онова, което ще кажете, но аз ги докарах тук и всичко си има граници. Дайте ми някакъв факт или ви отнемам думата.
Улф направи гримаса.
— Имам само един факт, мистър Креймър, и той не е потвърден.
— Нека го чуем.
— Много добре. Арчи, доведи ги.
Като станах и тръгнах към вратата на предната стая, видях, че Пърли Стъбинс поднесе на Улф един от най-големите комплименти, които някога е получавал. Обърна глава и погледна Джийн Ести в ръцете. И всичко това постигна с една реч! Както спомена Креймър, не беше дал и най-дребно доказателство. По лицето на Джийн Ести нямаше и следа от паника. Пърли обаче, който седеше до нея, не откъсваше очи от ръцете й.