— Това е лъжа! — извика той с писклив глас и посочи с треперещ пръст Джийн Ести. — Тя е лъжец и убиец! — После се обърна и насочи пръста към Липс Игън. — Ти знаеш, Игън. Знаеш как Бърч я хвана, че лъже в сметките, даваше му по-малко, а също така знаеш какво имаше предвид Бърч, когато каза, че ще се справи с нея. Колко глупаво от негова страна беше да си мисли, че ще успее. Сега тя се опитва да ми лепне убийство, а ще изиграе и тебе. Ще понесеш ли това?
— Няма — отвърна дрезгаво Игън. — Достатъчно съм изигран. Нека се пържи на стола, тази откачена кучка.
Хорън се обърна към Улф.
— Поставихте ме натясно, Улф, дявол да ви вземе. Разбирам, че за мен всичко свърши. Жена ми не знае нищо за това, абсолютно нищо, а аз не знам за убийствата. Може да съм подозирал, но не бях сигурен. Сега мога да ви кажа всичко, което наистина знам.
— Не ми е необходимо — отвърна мрачно Улф. — И за мен всичко свърши. Мистър Креймър? Ще махнете ли тези гниди от къщата ми? — Той се обърна към множеството и продължи с друг тон: — Това се отнася, дами и господа, само за онези, които са го заслужили.
Отворих най-долното чекмедже на бюрото си да извадя фотоапарата. Помислих си, че Лон Коен от „Газет“ е заслужил една хубава снимка на Бърнард Ливайн в офиса на Ниро Улф.
17
В единайсет сутринта три дни по-късно, в петък, Улф слезе от оранжерията и ме завари да пиша на машина писмо до един колекционер на орхидеи. Вместо да тръгне към бюрото си, той отиде до сейфа, отвори го и извади нещо. Обърнах се да погледна, защото не обичам да рови. Това, което извади, беше бележникът на Липс Игън. Затвори сейфа и се насочи към вратата.
Станах да го последвам, но той се обърна към мен и каза:
— Недей, Арчи. Не искам да те правя съучастник в углавно престъпление — е, може и да ме е чак углавно.
— Глупости! Ще ми бъде много приятно да лежим в една и съща килия!
Той отиде в кухнята, извади голямата тава от шкафа, сложи я на масата и грижливо покри дъното с алуминиево фолио. Седнах на столчето да гледам. Разтвори бележника, скъса един лист, смачка го и го хвърли в тавата. Когато се събраха десетина листа, поднесе клечка кибрит и после продължи да подхранва огъня лист след лист, докато бележникът свърши.
— Готово — каза доволно той и отиде до мивката да си измие ръцете. Аз хвърлих корицата на бележника в кошчето.
Тогава ми се стори, че малко избързва, тъй като все още беше възможно да потрябват някакви допълнителни доказателства. Но това беше преди много седмици. Сега вече — след като Хорън и Игън бяха изправени пред съда, признати за виновни и осъдени, а съдебните заседатели — седем мъже и пет жени — заседаваха само четири часа, за да решат, че Джийн Ести заслужава най-тежкото наказание — имаше ли някакво значение?