— Имам едно предложение.
Той довърши абзаца си, който очевидно беше дълъг и после ме погледна.
— Е?
— Няма как да се отървем от тези пари, а трябва да направим нещо с тях. Сигурно си спомняте какво казахте на Пит — работата не е в това да си изкараш хонорара, а да си сигурен, че си го заслужил. Според мен ще сте сигурен, че сте си изкарали тези пари, ако ги дадете за обява във вестника с горе-долу такъв текст:
„Моля жената с обиците във форма на паяци и драскотина на бузата, която във вторник, карайки кола, е казала на едно момче на Трийсет и пета улица и Девето авеню да повика полиция, да се обади на Ниро Улф на адреса от телефонния указател.“
Плъзнах листа по бюрото към него.
— За „Таймс“ хонорарът може да не ви стигне, но аз с удоволствие ще добавя един-два долара. Според мен това е блестяща идея. Така ще похарчим парите на Пит за самия него. Креймър и Стъбинс ще се ядосат, а Стъбинс си го заслужава. И тъй като шансът някой да се хване на въдицата е едно на един милион, няма да се изложите на опасност да работите и да се замесите в нещо. Освен това, така името ви ще се появи във вестника, което също не е без значение. Какво ще кажете?
Улф взе листа и високомерно го погледна.
— Много добре — съгласи се той кисело. — От все сърце се надявам, че това ще ти бъде за урок.
3
Синът на производителя на метални изделия най-после беше открит и прибран вкъщи на следващия ден, четвъртък следобед. По ред причини това беше дискретна операция — за да разберете колко дискретна, ще спомена, че първо, бащата не беше производител на метални изделия и второ, не беше от Йънгстън, — и не мога да разкривам никакви подробности, но ще си позволя една забележка. Ако Улф смяташе, че си е заслужил хонорара, след като одра кожата на този тип, едва ли има друго его, което да е издържало по-строг тест.
Така че четвъртък беше малко напрегнат ден и не остана време да обсъдим въпроса дали ако бяхме погледнали на случая, който Пит дойде да сподели с нас, по друг начин, той щеше да е още жив. Детективският бизнес предоставя много възможности за такъв вид въпроси и макар че няма никаква полза да падате духом, не е излишно от време на време да правите малка равносметка.
В сряда вечерта беше вече късно да дам обявата за четвъртък. В петък сутринта имах два повода за самодоволна усмивка Слязох от стаята си по стълбите и отидох в кухнята. След като поздравих Фриц, първата ми работа беше да отворя „Таймс“ на обявите и да погледна нашата. Това заслужаваше усмивка. Обявата беше без значение както в професионален, така и в личен план, тъй като вероятността да получим отговор беше по-малка дори от прогнозата ми за едно на един милион. Усмихнах се за втори път по-късно, докато се разправях с царевичните кифлички и наденичките с разгърнат пред мен вестник (Фриц беше занесъл подноса със закуската на Улф в стаята му по график). Телефонът иззвъня и едва не съборих стола в бързината да стигна до него. Но не се обаждаха по обявата. Някакъв човек от Лонг Айлънд искаше да знае дали бихме му продали три цъфнали орхидеи Vanda caerulea. Казах му, че не търгуваме с цветя, а и все едно, тези орхидеи не цъфтят през май. Но преди обяд пак си спомнихме за случая на Пит, макар и не във връзка с обявата. Улф точно се беше върнал в офиса от оранжерията и се беше настанил на бюрото си да прегледа сутрешната поща, когато на вратата се позвъни. Излязох в коридора, видях през шпионката кой е и не се наложи да отварям и да го питам какво иска. Този посетител винаги иска едно и също — да се срещне с Улф, а щом идваше точно в единайсет, в това нямаше никакво съмнение.
Обърнах се и съобщих на Улф:
— Инспектор Креймър. Той се намръщи.
— Какво иска?
Пак се държеше детински.
— Да го попитам ли?
— Да. Не. Е, добре.
Отидох да отворя. Ако се съдеше по недружелюбния поздрав, доколкото изобщо можеше да се нарече поздрав, и по изражението на лицето му, той не идваше да връчи медал на Улф. Едрото, зачервено лице и масивната фигура на Креймър никога не вдъхват чувство, че сте в приятна компания, но и той си имаше своите добри и лоши моменти, а тази сутрин моментът очевидно беше лош. Креймър влезе преди мен в офиса, удостои Улф със същия любезен поздрав, отпусна се в червеното кожено кресло и го изгледа студено. Улф не му остана длъжен.