Джеймс Хадли Чейс
Златните рибки няма къде да се скрият
ГЛАВА ПЪРВА
Тъй като този горещ неделен следобед цялата къща беше останала на мое разположение, реших, че случаят е подходящ да се вгледам по-внимателно в себе си, да размисля имаше ли нещо, което би могло да стесни все по-разширяващата се пропаст между Линда и мене, както и да поогледам финансовата страна на делата си, която далеч не беше блестяща.
Днес Линда бе решила да прекара деня у семейство Митчъл. Аз самият успях някак да се измъкна, като се извиних с многото работа, която ми беше останала да свърша. Линда просто бе свила рамене, бе взела банския си костюм и се бе отправила към дома на Митчъл, а аз загатнах, че е възможно да се присъединя към тях след известно време. Знаех, че й беше все едно дали ще се появя или не.
Басейнът в двора беше нещо повреден, така че явно се очертаваше да бъде една от малкото недели, които щях да прекарам съвсем сам; нямах никакво намерение да пропусна такъв случай.
И така, седях си на слънце и размишлявах за себе си. На тридесет и осем години съм — в добро физическо здраве и, слава Богу, с находчив ум. Допреди три години имах успешна кариера като журналист в „Лос Анджелес Хералд“. Работата наистина беше доста отегчителна за мен, но все пак представляваше някакъв начин да си осигуря прехраната, пък и току-що се бях оженил за Линда, която имаше вкус към по-префинените неща; за мене беше твърде важно да съм в състояние да си осигуря приличен доход.
Една вечер в Сан Франциско се намирах на някакъв кошмарен коктейл. От онези, на които големите риби се срещат и разговарят по работа, докато съпругите им се шегуват наоколо за какво ли не. За мене това събиране представляваше досадно задължение, но ако не бях отишъл, рискувах да изпусна нещо, а по онова време си бях поставил за цел в живота да не изпускам нищо. Така че се бях опрял на една стена, отпивах от уискито си с лед и се чудех дали някога щях да се измъкна, когато при мен дойде Хенри Чандлър.
Хората смятаха, че бизнесът му струва поне двеста милиона долара. Неговата империя обхващаше компютри, кухненски съоръжения и храни в замразено състояние. Между другото беше собственик на „Калифорния таймс“ и на подобно на „Вог“ илюстровано модно списание, от което богаташите биха могли да си изберат облекло в крак с последните веяния в модата. Чандлър беше най-уважаваният квакер1 в града, с негови средства бе построена огромната местна квакерска черква, но все пак той беше най-малко популярният, макар и най-щедрият сред заможните жители тук.
— Мансън — обърна се той към мен и ме прикова с тъмните си очи с големи клепачи, — следя редовно рубриката ти. Харесва ми. Ти си талантлив. Ела при мен утре в десет часа сутринта.
Отидох при него на другия ден и изслушах предложението му. Искал да започне да издава месечно списание, което вероятно щяло да се казва „Народен глас“ и щяло да се разпространява в цяла Калифорния, а задачата му щяла да бъде критика, от една страна, и защита, от друга.
— Този щат — продължи той — е прояден от корупция, нечестни отношения и машинации на покварени политици. Изградил съм организация, която ще ти осигурява всички необходими данни, докато ти й даваш полезни идеи. Предлагам именно на тебе длъжността главен редактор, защото вярвам, че ще се справиш. Бях наредил да те проучат основно и резултатите ми се нравят. Сам можеш да избереш сътрудниците си. Те може и да не бъдат много, тъй като хората, които работят в моя вестник, ще вършат голяма част от техническата дейност. Разходите няма защо да те тревожат. Ако списанието се провали, ти, разбира се, ще получиш компенсацията си в размер на двугодишна заплата, но знам, че то няма да се провали. Имам у себе си едно сведение, с което бих искал да се запознаеш. Сам ще се увериш, че ще получиш цялото сътрудничество, от което се нуждаеш. Работата ти ще бъде единствено да търсиш нередности. Ако случайно някой те даде под съд за клевета, аз ще имам грижата за правното уреждане на въпроса. Детективското бюро, което работи за мен, с радост ще ти сътрудничи във всяко отношение. Нямаме интерес към евтините скандалчета. Бих искал това да ти е напълно ясно. Те и не са ни нужни. Нападаме бюрокрацията и подкупните полицейски чиновници. Наши врагове са продажните и покварени служители. Би ли се заел с тази работа?
Оттеглих се със сведението и се запознах с него. Преживяването беше от най-силните, които някога са ми се случвали. Обсъдих предложението с Линда и открих, че тя споделя ентусиазма ми. Със светнало лице заяви: „Тридесет хиляди! С такива пари най-накрая бихме могли да се махнем от това загубено жилище!“
1
Квакер, член на Обществото на приятелите. Приятелите, по думите на основателя на обществото Джордж фокс, „треперят пред Божието слово“. (Бел. пр.)