Изслушахме гласа до самия край. Бих предложил да ви дам филма с нея срещу 20 000 долара. Това не е кой знае каква сума, като се има предвид успехът ви. Утре вечер, господин Мансън… в брой, люля ви.
Натиснах бутона за стоп и я погледнах. След дълго-дълго мълчание тя накрая рече:
— Каква идиотска дандания заради шишенце парфюм. Е, предполагам, че най-добре ще е да му дадеш парите. — Изправи се. — Беше глупаво от моя страна, разбира се, но всички момичета го правят — защо не и аз? Както самият той казва, това не е кой знае каква сума, като се има предвид успехът ти.
Запъти се към вратата. Мисля, че никога през живота си не съм бил така ядосан. Скочих, заобиколих бюрото и хванах ръката, с която тя посягаше към бравата. Зашлевих я така силно през лицето, че ако не я държах за китката, щеше да падне. Но и така пак се блъсна в стената и се свлече на колене. Дръпнах я рязко нагоре и я запратих обратно в стола й. Тя се приземи останала без дъх, с ръка върху горящата си буза, и ме изгледа с омраза:
— Лайнар!
— А аз бих могъл да кажа… крадла!
— Ще се разведа с тебе! Ти ме удари! — Сега се беше разкрещяла. — Причини ми болка, гадино! Боже мой! Как те мразя! Тази вечер няма да мога да изляза! И какво ще си помислят хората, като ме видят така? Свиня! Да удариш жена! Ще те накарам да си платиш! Ще съжаляваш!
Седнах в стола си и се загледах в нея. Тя удряше с юмруци по коленете си. Окото й беше започнало да се подува. Изглеждаше глупава и смешна, приличаше на решило да се перчи истерично хлапе. После отведнъж се разплака. Смъкна се от стола си, изпълзя до мен, обгърна кръста ми и зарови лице в гърдите ми.
— Не ги оставяй да ме арестуват, Стийв! Не им разрешавай да ме пратят в затвора!
Жал ми беше за нея, но нищо повече. Притискащите ме пръсти до вчера биха ме възбудили и биха ме тласнали да я любя, но сега вече не значеха нищо за мен.
— Линда! Овладей се! — Усещах колко сурово звучи гласът ми. — Трябва заедно да вземем необходимите мерки. Хайде! Стани! И седни спокойно!
Тя повдигна натъртеното си, обляно в сълзи лице. Издърпа ръцете си от моите.
— Мразиш ме, нали, Стийв? Сигурно и заслужавам да бъда мразена. — Задави се в ридания. — Но, Стийв, измъкни ме от тая бъркотия и аз ти обещавам да бъда добра съпруга. Аз…
— Млъкни! Не говори неща, за които после ще съжаляваш. Седни. Ще ти сипя нещо за пиене.
Олюлявайки се, тя се изправи.
— Боже мой! Толкова си жесток. Никога не съм мислила…
Стовари се в стола си.
Отидох до шкафа с напитките и налях две чаши чисто уиски. Докато ги носех към бюрото, телефонът иззвъня. Оставих чашите и вдигнах слушалката.
— Линда вкъщи ли е? — Беше женски глас.
— Линда си е легнала, понастинала е. Кой я търси?
— Лусила. Грип значи? Толкова съжалявам. Мога ли да помогна с нещо? Само трябва да кажете. Мога да намина. Много съм добра по супите.
Лусила Бауър живееше в едно от бунгалата в другия край на нашата улица. Беше едра и доста грозна лесбийка на средна възраст, която — според мене — проявяваше твърде голям интерес към някои от съпругите в квартала.
— Благодаря, Лусила. Не… ще се оправим някак.
— Горката Линда. Бих могла да дойда да й вдъхна смелост.
— В момента цялата смелост, от която има нужда, се състои в трите изпити от нея аналгин-хинина. Във всеки случай… благодаря.
— Е… да не ти губя повече времето. Знам колко зает си винаги. Много ми харесва списанието ти, Стийв.
— Чудесно. Е, дочуване засега. — Затворих телефона.
Линда бе изпила чашата си. Забелязах, че се е разтреперила, а удареното й око се е подуло. Сипах й още малко уиски.
— И какво ще правим? — попита ме. — Боже мой! Ти ми причини болка! Какво ще правим? Можеш ли да намериш парите за тоя мръсник?
Седнах и си запалих цигара.
— Това си е изнудване. Мислиш ли, че би трябвало да се поддадем?
— Дали би трябвало? — Гласът й изтъня. — Та той би могъл да ме изпрати в затвора!
— Това чак толкова ли те плаши? — Погледнах я. — В края на краищата има доказателство, че си крадла, а крадците — когато ги заловят — обикновено отиват в затвора.
— Ти се опитваш да ме сплашиш! Не искам да те слушам повече! Мразиш ме, нали? Пощурял си по оная твоя двулична секретарка. Знам, че правите любов в кабинета ти. Знам!
Наведох се и се вторачих в нея:
— Да не би да ти се иска пак да те ударя? Ако продължиш да ги разправяш тия, ще го направя.