— Да поръчам аз, а? — попита Джийн, когато седнахме.
— Никак не съм гладен. — Чувствах се така зле, че от самата мисъл за ядене ми се повдигаше.
— Стриди, Луиджи, ако обичаш, от големите, и бутилка шабли3.
Тя имаше право — стридите в момента бяха единствената храна, която бих могъл да погълна.
Луиджи се оттегли.
— Свързано е с Горди, нали? — Погледна ме право в очите.
Поколебах се учуден, после кимнах.
— Изнудване?
— Как се досети?
— Не е чак толкова трудно. Уоли беше разследвал нещо и аз преписвах на машина бележките му. Когато Горди дойде, за да се срещне с теб, всичко стана съвсем ясно.
— Уоли е правил разследване? — стреснах се аз. — Той също ли знае за Линда?
— Не. Ако знаеше, щеше да дойде при теб. Уоли те боготвори, Стийв. Събрал е няколко имена и още разпитва насам-натам. Среща се най-вече с прислужниците; твоята Сиси също е в списъка му.
Извадих носната си кърпа и изтрих влажното си чело.
— Спомняш ли си някои имена… не на прислужници?
— Сали Латимър. Мейбъл Крийдън. Лусила Бауър.
Донесоха стридите върху поднос с лед. Наляха ни шаблито. Луиджи, който ръководеше сервирането, целият сияеше. След като ни обслужиха, двамата със сервитьора се оттеглиха.
— И откъде е разбрал Уоли? Как се е добрал до тези имена?
— Не знам. Само преписах доклада му. Имаше и други имена, но съм ги забравила.
— Сигурна ли си, че в списъка не беше и Лин-да?
— Разбира се.
— Той ми спомена нещо за предстоящо разследване на магазина. Защо ли не ми е казал, че вече го е започнал?
Джийн забоде с вилицата си една стрида и я поднесе към устата си.
— Нали го знаеш Уоли — винаги си е падал по изненадите. Допускам, че е искал първо да събере всичко и чак тогава да ти го предложи.
Това беше приемливо. Уоли си беше саможивец. Беше ми поднесъл множество данни и цифри за капитан Шулц преди още да бях разбрал за проучванията му.
Открих, че стридите ми допадат, затова изядох цели три.
— Линда е откраднала шишенце парфюм. Горди я е заснел, докато го е извършвала. Иска ми двадесет хиляди долара.
Джийн остро и рязко пое дъх.
— С които ти не разполагаш. — Беше в състояние да го каже, защото през нейните ръце минаваха и личните ми чекове.
— Да, с които не разполагам. А с това може да се сложи край и на кариерата ми, и на списанието. Наистина поръчах на Уебър да проучи досието на Горди. Може пък да изрови нещо. В това е единствената ми надежда. Ако имам късмет, бих могъл да отвърна на изнудването на Горди със свое изнудване.
— Трябва да внимаваш с Уебър. Той все пак е човек на господин Чандлър.
— Да. Трябва да поговоря с Уоли тази вечер.
— Защо?
— Иска ми се да разбера как е попаднал на тези имена. Това е важно.
— Но Стийв, ти познаваш Уоли. Той никога не би разкрил източника на сведенията си. Няма да ти каже нищо.
— Длъжен съм да опитам.
Тя кимна.
— Дояж си стридите. Аз ще звънна у тях. Може би се е прибрал.
Стана от стола си и тръгна към един от телефонните автомати. Погледнах към стридите и реших, че съм ял достатъчно. Наблюдавах стройния й гръб, докато говореше по телефона. След три минути тя отново беше на масата.
— Току-що е излязъл. Шърли смята, че ще се върне след около час. Бил тръгнал към дома на Макс.
— Мислиш ли, че е разказал на Макс?
— Сигурна съм, че не е. — Тя изведнъж се умисли. — Нарушавам думата си, като ти разкривам заниманията на Уоли. Беше ме помолил да не говоря за доклада, който преписвах.
— За мене случаят е прекалено важен. Мисля, че няма защо да се тревожим за това.
— Добре, но не се учудвай, ако Уоли реши да не ти каже нищо.
— Ще ми каже! Налага се!
— Нищо не ядеш.
— Мисля, че ядох достатъчно.
— Стийв! Хапни още няколко стриди. Това не е краят на света.
Сетих се за Линда, която стоеше с насиненото си око сама и гладна вкъщи. Не биваше да я изоставям.
— Трябва да се обадя по телефона.
Отидох в телефонната кабина и набрах домашния си номер. Дълго време звъня, след което се обади женски глас:
— Госпожа Мансън е неразположена, а господин Мансън не е вкъщи. Кой се обажда?
Познах провлачения говор на Лусила Бауър. Затворих, без да кажа нищо. Значи Линда бързо си бе намерила кой да я утеши. Надявах се да не направи глупостта да сподели с тази жена какво е извършила, после си спомних, че в списъка на Уоли е било и името на Лусила. Е, две крадли заедно!
3
Шабли, много сухо бяло бургундско вино, произвеждано около град Шабли, Северна Франция. (Бел. пр.)