— Досега бях в болницата — продължи Макс, докато се стоварваше в един от столовете. — Какъв ужас! Те наистина добре са го обработили! Как ми се иска да бях на неговото място! Горкият Уоли няма подготовката за този вид неприятности. Аз бих дал на тия хулиганчета урок, който щяха добре да запомнят. — Прекара пръсти през рошавата си коса. — Ти как мислиш, Стийв? Смяташ ли, че Хамънд стои зад това?
— Възможно е. — И наистина не беше изключено, но мисълта ми бе така обсебена от супермаркета „Добре дошли“, че не ми идваше нищо друго наум. — Не знам. Може и да е обикновен уличен грабеж.
— Не мисля, че е така. Уоли носеше чанта, пълна с изобличаващи материали. Той е доста потаен тип. Беше снощи при мен и отново прегледахме изчисленията на Хамънд, но останах с впечатлението, че мислеше само наполовина за това. Стори ми се, че го занимаваше нещо друго, заради което сега е в болницата. Той доверяваше ли ти се?
Въртях писалката в ръце. Уоли и аз винаги сме били близки. Спокойно бих му доверил всяка лична тревога, но с Макс не бях така сигурен. Той ми приличаше повече на бик, който се е втурнал напред с насочени рога, и тежко на онзи, който се изпречи насреща му. За него по-важното беше да се добере до сензацията. Можех да си представя какво би станало, ако му кажех за събитията в „Добре дошли“. Най-вероятно щеше да се втурне натам и да се опита с бой да принуди Горди да говори.
— Нали го знаеш Уоли? — предпазливо започнах аз. — Той не обича особено да споделя на какво е попаднал. Мисля все пак, че това е работа на Хамънд.
— Такова е и моето мнение. Разполагаме с почти всички факти. Уоли беше по следите на някакъв договор, подписан от Хамънд. Снощи говорихме за това. Предложих му аз да се заема, но той настоя да опита сам. Познава повече хора, отколкото аз. — Наведе се към мен, а погледът му стана мрачен. — Сега вече ще се заема.
— Нали знаеш статията за Шулц — започнах аз. — Тя беше необикновената рожба на Уоли. В текста всичко е свързано и обосновано. Онова, което стана с Уоли, Макс, би могло да се случи с мене и с тебе. Струва ми се, че трябва да забавим статията за Шулц, докато не се оправим с Хамънд. Ще ни е нужна полицейска защита, а ако публикуваме материала за Шулц, това ще е последното нещо, на което бихме могли да разчитаме.
Той потри плоския си нос с палец.
— Полицейска защита? А как би могла полицията да ни пази?
— Ще ни дадат разрешителни за оръжие. Чандлър би могъл да го уреди.
— На мене пистолет не ми трябва — ухили се той и погледна свитите си в юмруци огромни длани.
— Трима здравеняци могат да видят сметката и на теб. Все пак не си супермен.
— Добре — сви рамене той. — Оставям това на теб. Аз тръгвам по следите на Хамънд. — Изправи се и се запъти към вратата. — Ще се видим следобед.
Взрях се през смога и видях, че светлините на крилото на Чандлър в отсрещната сграда са запалени. Поколебах се само за миг. Това би било средство за намаляване на напрежението.
Звъннах на секретарката на Чандлър.
— Може ли да прескоча до вас? — попитах я. — Имам да споделя нещо важно с господин Чандлър.
— Един момент.
Тя се забави, след което ми съобщи:
— Само ако дойдете веднага. Приготвя се да тръгва за Вашингтон след час.
Добрах се до там — би могло да се нарече и рисковано каране — за пет минути.
Чандлър седеше зад бюрото си, до краката му се намираше явно натъпкано куфарче, а на стол бяха сложени шапката му и леко палто.
— Какво има, Стийв? — попита ме той, когато влязох при него. — Трябва почти веднага да тръгвам. Имам среща с президента. Може би ще те зарадвам с нещо, когато се върна.
С внимателно подбрани думи му обясних, че предвид на нападението срещу Уоли и мнението ми, че нещата навярно са организирани чрез общината, най-добре ще бъде да задържим атаката си срещу Шулц.
— Отпечатаме ли материала, ще се лишим от всяка поддръжка от страна на полицията — заключих. — А точно сега ни трябва помощта й, ако искаме да открием кой е организирал покушението. Освен това, господин Чандлър, този случай може да е само началото. Аз няма да съм в състояние да ръководя списанието от болнично легло. Искам разрешителни за оръжие за себе си и за Бери. Играта очевидно вече много загрубя. Ако нямаме и подкрепата на Шулц, ще загазим лошо.
Чандлър ме погледна изпод тежките си клепачи:
— Имаш ли с какво да замениш статията за Шулц?
— Разполагам с куп подходящи материали. Бих могъл да пусна данните за ефекта от новите противозачатъчни таблетки.
Той помълча и кимна.
— Не ми е приятно, че оставям на този мръсник да му се размине, но в това, което казваш, има основание. Добре, махни статията от следващия брой. Бихме могли да я пуснем по-другия месец, а?