С Линда се бяхме запознали на някакъв коктейл у един амбициозен политик. Веднага се бях влюбил в нея. Докато се излежавах на слънце в шезлонга, си спомних мига, когато я видях за първи път. Тя със сигурност беше най-прекрасна-та жена, която някога бях виждал — руса и изящна, с големи изразителни очи и тяло, което би могло да бъде еталон за конструкцията на съвършената жена: едри гърди, тънък кръст, здрави бедра и източени крака; представляваше разкошен секс символ. Явно й се хареса, че водя рубрика, в която се отразява общественият живот, и че общувам с най-отбрани хора. Заяви, че у мене имало някаква ангелска чистота. Тя пък си изкарвала хляба като момиче, което се грижи за амбициозни политици — разговаряла с приятелите им, придавала финес на обстановката, наливала обилно уиски, но — в това ме увери изрично — без каквато и да е по-нататъшна близост.
Оженихме се седмица след запознанството. Самата първа брачна нощ би трябвало да ми послужи като предупреждение. Нямаше страст, нямаше нищо. Отдаде ми се безучастно, но аз затаих надеждата, че ще съумея да я възбудя истински, ако проявя достатъчно търпение, в което никога не успях. А после открих коя е истинската й страст — парите. Толкова се бях прехласнал по нея, че я оставих да изхарчи и онова, което не притежавах. Непрекъснато купуваше по нещо — чанти, дрехи, бижута и разни там глупости, но тъй като ми се искаше да й угодя, я оставях да пилее. Тя въпреки това все мърмореше. Не й харесваше малкият апартамент, в който живеехме. Трябваше й кола. Защо да се друса по автобусите, докато аз отивах с кола на работа? Обичах я, така че се опитвах да я прилаская. Дори й показвах какво е състоянието на финансите ни, за да й докажа, че не можем да купим желаната от нея вещ. Тя не обръщаше никакво внимание на цифрите.
— Ти си толкова известен — възразяваше ми. — Всички говорят за теб. Би трябвало да си добре материално.
Предложението на Чандлър дойде тъкмо когато бях започнал истински да се притеснявам.
— Знам точно къде ще се настаним! — заяви Линда. — Ийстлейк! Прекрасно място! Има си всичко! Хайде да отидем утре там и да си изберем къща.
Обясних й, че още не съм приел работата, дори не съм взел решение, а освен това Ийстлейк е изключително скъп квартал и разноските по жилище там биха пробили сериозна дупка в тридесет хиляди доларовия ни годишен доход.
Това беше първата ни истинска караница. Яростта й ме стресна. Започна да ми крещи и да хвърля разни вещи по мене. Така се стъписах, че отстъпих. Веднага щом обещах да приема работата и да отида с нея да огледаме в Ийстлейк, тя се хвърли в обятията ми и се извини, че е била „тъй палава“.
И така, отидох при Чандлър и му съобщих, че приемам да стана главен редактор.
Той седна зад бюрото и затъркаля огромна пура между месестите си устни — изглеждаше като фотоувеличение на обичайната представа за администратор, който движи двеста милиона долара.
— Чудесно, Мансън, заповедта ти за назначение е готова. — Замълча и ме изгледа изпод тежките си клепачи. — Искам да ти кажа още нещо. Ти ще се обявиш против покварените и нечестните, но не забравяй, че ще бъдеш като златна рибка в стъклен аквариум. Внимавай — не давай на никого възможност да отвърне на удара ти. Златните рибки няма къде да се скрият. Помни го. Вземи мен — аз съм квакер и се гордея с това. Вярвам в Бога. За личния ми живот не би могло да се спомене нищо лошо. Никой не може да ме уличи в нищо; никой не бива да е в състояние да уличи и теб. Ясно ли ти е? Няма да пиеш, когато шофираш, няма да затъваш в женски истории. Бракът ти върви добре и нека продължи да е така. Не бива да имаш неизплатени заеми. Нито каквото и да е, заради което враговете ти биха могли да те изнудват. Стига ти веднъж да стъпиш накриво и всеки вестник в този щат ще те изтипоса на първа страница. След като мисията ти ще бъде да обявиш война на покварените и на нечестните, враговете ти ще дават мило и драго да те разпънат на кръст, ако могат.
Тъй като тридесетте хиляди долара годишно ми трябваха, отвърнах, че разбирам, но след като и аз подписах заповедта за назначение, след като си стиснахме ръцете и излязох от пищния кабинет, ме обзеха съмнения. Вече бях изтеглил повече пари от банката отколкото беше влогът ми. Това се дължеше на Линда, която харчеше и харчеше.
И въпреки всичко се оставих глупаво тя да ме придума да купим къща в Ийстлейк.
Ийстлейк е жилищен квартал, построен за нуждите на по-заможната част от средната класа. Удобните и луксозни къщи се продаваха по за 75 000 долара, бяха снабдени със специално изработени мокети, миячни машини за съдове, климатични инсталации — човек можеше да намери в тях каквото му дойде наум, включително и пръскачка за моравата. Къщите бяха разположени край изкуствено езеро с площ около осемстотин декара. Имаше местен клуб с писти за езда, игрища за тенис и голф (осветени през нощта), плувни басейни и огромен луксозен супермаркет, от който можеше да се купи всичко — от карфица до черен хайвер.