Неспособен да се помръдна от ужас, стоях загледан в него. После иззвъняването на телефона ме накара да настръхна. Огледах се, като дишах учестено и леко. Телефонът беше на масата до мъртвеца.
Останах така, докато звъненето не престана.
Обърнах се завладян от страх и бях готов да си тръгна. Първата ми мисъл беше да се измъкна, но когато стигнах входната врата, уплахата ми намаля и умът ми започна да работи.
Спрях се.
Горди е бил убит. Или е бил застрелян, или заклан от някого. Дали това е било мъж или жена, които Горди е изнудвал? Филмът още ли се намираше в къщата или убиецът го беше взел? Ако полицията откриеше филма, бъдещето и за Линда, и за мен не вещаеше нищо добро, както вече знаехме.
Дали не трябваше да се разтърся из къщата и да се опитам да открия филма? Ако го намереха други, всяка съпруга, заснета докато краде, щеше да се превърне в обект на разследване от полицията. Щеше да се извърши проверка дали тя или съпругът й не са могли да убият Горди.
Като стоях така, с бясно препускащи из главата ми мисли, изведнъж осъзнах, че аз щях да стана заподозрян номер едно. Ако го разпитат, Крий-дън би потвърдил, че ме е срещнал, запътен към къщата на Горди. Имах и мотив.
Крийдън?
Помислих си как го бях срещнал да се спуска по Ийст авеню с шпаньола по петите му. Той би могъл да е убиецът на Горди. Да, това му подхождаше. Беше голяма клечка и беше безмилостен въпреки посланическата си усмивка. Би предпочел, разбира се, вместо да изправят жена му пред съда за кражба, да убие нищожеството, каквото бе Горди.
Смеех ли да остана и да претърся къщата? А ако се появеше някой и ме свареше тук? Филмът би могъл да е навсякъде, да е скрит хитро. Би ми отнело часове, за да претърся цялата къща.
Тръгнах към входната врата, но отново се спрях.
Горди ме бе очаквал. Дали не бе приготвил парчето филм за случая? Какво ме е грижа къде е останалата част от филма? Струваше си риска да проверя дали мога да открия отрязъка със снимките на Линда, но тъкмо бях събрал смелост да се върна обратно в хола, когато чух някаква кола да спира пред къщата.
Извъртях се, хукнах по стълбите и бях достигнал горната площадка, когато се звънна. Наведох се отгоре и се взрях в полуосветеното антре с разтуптяно сърце.
Звънецът дрънна отново, после входната врата се отвори.
— Джеси! — Беше женски глас.
Надникнах през перилото и зърнах жена, която влезе така бързо в хола, та забелязах само че е дребна, чернокоса и с тъмни дрехи. Чух я как поема рязко дъх, а после писъкът й ме накара да стисна зъби.
— Джеси!
Започнах бавно и безшумно да се спускам по стълбите.
— Господи!
Чух я как набира някакъв номер. Можеше да е единствено на полицията.
Вече бях в антрето.
— Убийство е! — Гласът й беше остър, с истерични нотки. — Ийст авеню 189! Убийство е!
Бях готов да побягна, но инстинктът ми ме спря. Задържах се достатъчно дълго, за да измъкна носната си кърпа и да почистя дръжката на входната врата — единственото нещо в къщата, до което се бях докосвал, после излязох на пътеката и — вече на улицата — се затичах.
Достигнах дома си останал съвсем без дъх. Не бях срещнал никого. По това време вървяха най-интересните телевизионни предавания и всички бяха пред екраните, освен ако не си бяха устроили парти в двора.
С трепереща ръка извадих ключа за външната врата и го пъхнах в ключалката. Не поиска да се завърти. Опитах отново, после го извадих, натиснах дръжката и вратата се отвори. Докато влизах в тъмното антре, ми хрумна, че на излизане съм забравил да заключа.
Тъкмо затварях входната врата, когато чух полицейска сирена и видях сигналните светлини на патрулната кола, която фучеше към Ийст авеню.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
В познатата обстановка на обширния си хол вече бях в състояние да помисля. Отпуснах се в един фотьойл и се опитах да си дам сметка за събитията.
Горди е бил убит. Една жена (коя ли?) бе съобщила в полицията и ченгетата вече бяха на местопрестъплението. Скоро щяха да пристигнат нови полицаи и специалисти от отдела по убийствата. Щяха да преровят цялата къща, да търсят отпечатъци от пръсти, да разпитват насам-натам. Ако откриеха филма, предназначен да бъдем изнудвани Линда и аз, Марк и Мейбъл Крийдън, Франк и Сали Латимър, както навярно и други обитатели на квартала, всички ние щяхме да сме обект на подозрение. От филма полицията щеше да разбере, че съпругите ни са крадли… което би могло да бъде повод за убийство. Ще се извърши проверка на всички ни. Ако стане известно, че Крийдън се е намирал близо до къщата на Горди около часа на убийството, той би бил първият заподозрян, но тъй като бе видял мене, аз също щях да бъда заподозрян… освен ако Крийдън не си държеше устата затворена и ако аз не си мълчах.