Изглежда, първият ми ход трябваше да бъде да се опитам да затворя устата на Крийдън.
Времето напредваше. Отидох до телефона и набрах номера му. Обади се икономът. Представих се и поисках да говоря с господин Крийдън. След известна пауза Крийдън се обади:
— Кажи, Стийв?
— Изслушай ме внимателно, Крийдън — започнах аз. — Имам данни, че жена ти е задигала стоки от супермаркета „Добре дошли“. Жена ми е правила същото. Мене ме изнудват. Предполагам, че и тебе. Тази вечер отидох да платя на Горди. Открих го убит. Ние двамата се срещнахме на Ийст авеню близо до къщата му. Ще има разследване. Предлагам да не споменаваме, че сме се виждали тази вечер.
След доста дълга пауза той отвърна:
— Това ми звучи изключително смислено. Ти не си ме видял… Аз не съм видял тебе… Нали?
— Да.
— Така и ще бъде — реши той и затвори.
Оставих слушалката и поех дълбоко дъх.
Просто не можех да повярвам, че нещата се уреждат така лесно.
А сега Линда.
Това не можех да го свърша по телефона. Трябваше да я видя. Не ми се искаше, но се налагаше. Когато се изправих, видях пистолета и кобура, оставени на канапето. Взех ги и ги сложих в чекмеджето на бюрото си. Изгасих лампите, излязох от къщата, заключих предната врата и тръгнах по алеята. Когато стигнах портата, чух полицейски сирени. Две коли профучаха към Ийст авеню.
Поех пеша по дългия път към бунгалото на Лусила. Отново чух да приближават полицейски сирени и отстъпих встрани тъкмо когато ме отмина още една патрулна кола, последвана от линейка.
Сърцето ми беше започнало тревожно да тупа. За щастие изглежда имаше интересно телевизионно предаване и звукът му заглушаваше сирените; иначе всички биха се изсипали край портите си.
Накрая стигнах жилището на Лусила, минах по пътеката и позвъних.
След доста неприятно бавене Лусила се показа на вратата.
— А, Стийв — изгъгна тя. — Дошъл си да ни съобщиш нещо приятно… Или не е така?
— Няма добри новини.
Последвах я в хола. Линда беше все така из-легната на канапето. Изгледа ме със студено и враждебно око.
— Е?
Лусила се отдалечи.
— Ще ви оставя да си поговорите насаме…
— Бих предпочел да останеш — прекъснах я аз. — Може да се окажеш замесена.
— Така ли? — Тя се приближи до един стол, седна и започна да наглася цигара в дългото си цигаре.
Разказах им накратко как съм отишъл до къщата на Горди, как съм го намерил убит и че полицията вече е там.
— Ако Горди е държал филма и негативите от фотоувеличенията в дома си, ние сме загазили сериозно. — Бях се обърнал към Линда. На лицето й постепенно започна да се изписва все по-силна тревога, а цветът му стана маджунен.
— Е, поне няма да се налага да плащаш на тази гадина — опита се да ме успокои Лусила.
Изведнъж Линда изпадна в пристъп на истерична ярост.
— Как бих искала никога да не се бях омъжвала за теб! — изкрещя ми тя. После се обърна към Лусила: — Луси! Помогни ми! Какво да направим?
Като гледах отстрани с какво изражение се обръща тя към тази лесбийка на средна възраст, си дадох сметка, че Лусила значи за нея повече, отколкото аз когато и да било.
— Да направим? — Лусила изтърси пепелта от цигарата си. — Искаш да се разведеш, така ли, милата ми?
— Разбира се!
— Е, няма нищо по-просто от това тогава. — Лусила погледна към мен. — Предполагам, че ти ще дадеш развод на Линди.
Помислих си какъв товар би се смъкнал от плещите ми, ако се отърва от Линда. Тя ми бе дала твърде малко приятни изживявания. Повече от три години ме бе принуждавала да се примиря-вам с недоволствата и алчността й.
— Да.
— Е, тогава всичко ще се оправи. Ние двете веднага ще заминем за Далас. Историята, която Стийв вече е разпространил — че на майка ти й предстои операция, — ще дойде добре дошла да спре клюките около развода ви. И не се тревожи за дрехите си, Линди. Стийв ще ти изпрати всичко необходимо в Далас. Сигурна съм, че ще може да ти осигури и малко пари, но ако няма, аз ще ти дам. Сигурна съм и че майка ти ще те разбере.
Линда се разплака.
— О, скъпа Луси, не знам какво бих правила, ако не беше ти — промълви тя.
Стана ми противно — извадих портфейла си и оставих трите хиляди долара за Горди на масата.
— Тогава аз да си вървя. — Тръгнах към вратата, но спрях и се обърнах към Лусила:
— Сериозно ли казваш, че можете да тръгнете още тази вечер?
Тя ми се усмихна:
— За мене това е много лесно. Ти по-добре се погрижи за себе си. До един час вече ще сме на път.