— Полицията ще провери всичко.
— Разбира се. Мъжете винаги проверяват, но всичко ще бъде наред. Ти и Линда сте се карали. Тя е дошла при мене. А аз я отвеждам при майка й. Искал си да й осигуриш пари, така че си казал в банката, че ти трябва извънреден заем.
Погледнах я за миг, после кимнах. Тогава, без да се обръщам към Линда, излязох от стаята и поех по дългия път обратно към къщи.
Като се прибрах, звъннах на Джийн.
Тя вдигна слушалката така бързо, че останах с впечатлението, че е седяла до телефона.
— Възможно ли е да се срещнем някъде? — попитах я. — Има някои усложнения.
— Ела при мен. Уестсайд 1190, най-горния етаж.
— След двадесет минути.
Вече бях на вратата, когато звънна телефонът. Поколебах се, но вдигнах.
— Стийв? Макс се обажда — прозвуча гласът на Бери. — Успях най-сетне да преснимам изчисленията на Хамънд. Досега съм се занимавал с това. Господи! Наистина ще го поставим на мястото му! Ще преснимам и предложенията за договори на останалите строители. Този път наистина ще му видим сметката на Хамънд.
— Чудесно! Нека поговорим за това утре. Взех ти пистолет и разрешително за него.
Той се изсмя.
— До утре, Стийв. Мислех си, че трябва да ти съобщя. Линда добре ли е?
— Разбира се… Чудесно си се справил, Макс. — Затворих телефона.
Отново тръгнах към вратата и отново се спрях. Защо да излизам без пистолета? Сам бях поискал оръжието и го бях получил. Щях да изглеждам като най-големия глупак, ако ми се случеше някоя неприятност, а аз съм оставил пистолета си вкъщи.
Извадих всичко от чекмеджето и сложих пистолета на бюрото, докато запасвах кобура. Канех се да поставя и пистолета, когато помирисах барут. Носът ми е много чувствителен. Подушвам неща, които много малко хора усещат. Поднесох дулото към носа си. С пистолета съвсем скоро бе стреляно. Останах загледан в него дълго време, после измъкнах пълнителя. Бях го заредил с шест патрона. Сега там имаше само пет.
Полазиха ме студени тръпки. С пистолета е било стреляно. Дали гилзата не се намираше някъде по пода на неугледния хол на Горди?
Джийн отвори вратата на апартамента си само миг след като бях натиснал звънеца.
Носеше вишненочервен домашен халат и беше обута в бродирани пантофи. Стори ми се прекрасна.
Тя се дръпна и аз влязох в голяма и уютна на вид стая.
— Нови неприятности ли, Стийв? — попита ме, докато затваряше вратата.
— Така изглежда. — Погледнах я. — Не биваше да те безпокоя, но трябваше да поговоря с някого, а с кой друг, ако не с теб.
— Сядай и ми разкажи.
— Джийн… Линда иска развод. Бракът ни е напълно изчерпан.
— Съжалявам, но защо не седнеш. — Тя се отдръпна от мен и се настани в стол на около метър от мястото, което ми бе посочила. — Това заради онази бъркотия ли е или има и нещо друго?
Седнах и й разказах цялата история от тази вечер, като завърших с пистолета.
— Почти сигурен съм, че някой ми е отмъкнал пистолета, убил е с него Горди и го е върнал обратно. Нали виждаш… в голяма беда се намирам.
— Но ти дори не си сигурен, че Горди е бил застрелян. Може и да е бил заклан.
— С пистолета е стреляно. Горди е мъртъв. Защо иначе някой би използвал оръжието?
Тя кимна:
— Добре. Да приемем, че е бил убит с твоя пистолет. — Спокойният й тих глас действаше като мехлем на опънатите ми нерви. — Да разгледаме все пак събитията в светлината на онова, което вече знаем. Докладът на Уоли ни дава основание да подозираме и Латимър, и Крийдън — двамата са имали причина да се отърват от Горди. Ти си видял Латимър пред вас. Спомена, че предната врата е била отключена. А ако някой е търсил теб, видял е пистолета и го е взел? Ако е отишъл до дома на Горди и го е убил, докато си разговарял с Линда, а после отново е върнал оръжието? И Крийдън би могъл да го направи, нали?
— Да, но дали в полицията биха повярвали?
Тя остана неподвижна, със стиснати между коленете длани.
— Трябва да се отървеш от пистолета и да докладваш в полицията, че си го загубил. — Тръсна глава. — Не… Откраднали са ти го от колата.
Не бях се сетил за това.
— У теб ли е пистолетът? — попита ме тя.
— Да.
— Как смяташ да се отървеш от него?
Как, по дяволите, човек би могъл да загуби пистолета си и да е сигурен, че няма да го открият? Помислих си за изкуственото езеро в квартала, но навярно и полицията би се сетила за него.
— Ще го пъхна в някоя кофа за смет към центъра — реших накрая.
— Добре. Дай го на мен. Аз ще го направя. Трябва да се върнеш вкъщи, Стийв.
— А не, не мога да приема това. Нямам намерение да набърквам и теб!