Той кимна.
— Това е разбираемо. Списанието ви наистина е много добро. Е, да прегледаме фактите. Можело е да откраднат пистолета ви, докато сте вечеряли. Можело е да го задигнат и докато сте разговаряли с жена си. Това е можело да стане и докато сте си купували цигари от хотел „Империал“. — Той отново ме погледна. — Така ли е?
— Да.
Облегна се в стола.
— Откраднатите оръжия ни отварят много работа, господин Мансън. — Чукна с писалката по нокътя на палеца си. — В момента разследвам едно убийство — Джеси Горди, ваш съсед. Бил е застрелян с автоматик 38. — Стоманеносивите му очи изведнъж се впиха в моите, но аз очаквах това и запазих полузаинтересуван вид.
— Прочетох за това в сутрешния вестник. Разбирам, че загубеното оръжие ви отваря работа. Съжалявам, че бях така невнимателен.
— Колко добре се познавахте с Горди?
Сега дойде моят ред да се загледам в него.
— Значи натам биете, лейтенант? Да не би да мислите, че е бил убит с откраднатия пистолет?
Той се усмихна.
— Първо искам да се уверя, че пистолетът ви е бил откраднат, после, че именно с него е бил убит Горди. Още не сте ми отговорили на въпроса доколко сте се познавали с него.
— Изобщо не сме се познавали. Аз никога не съм ходил в магазина му. Но колкото и странно да е, той дойде при мене преди два дена. Това беше първата ми среща с него.
Голдстийн наведе глава и присви устни.
— У вас ли дойде?
— Дойде в редакцията. Заинтересува се от цените на рекламите в списанието и попита дали не бихме изпратили репортер да изготви материал за магазина. Обясних му, че не се занимаваме с този тип реклами и че магазинът не представлява интерес за нас.
— Той дойде при вас, така ли?
— Да.
— Не би ли могъл да ви се обади по телефона? От магазина му до вашата редакция е доста път.
— Аз го изминавам всеки ден и не ми прави никакво впечатление.
— Да. — След дълга пауза той продължи: — Разследвам убийство. А тъй като сте тук и притежавате — по-точно сте притежавали — автоматик 38, бихте ли ми казали какво сте правили между 20.00 и 21.00 часа снощи?
Усетих, че ръцете ми вече се бяха изпотили, но продължавах да си придавам безизразен вид на лицето.
— Мисля, че вече ви обясних. Разговарях с жена си в дома на госпожица Бауър от 20.15 нататък. Прибрах се вкъщи към 21.00 и работих до 23.30, после си легнах.
— Освен жена си срещнахте ли някого от съседите си?
— Малко след 20.00 часа, когато се прибирах вкъщи, попаднах на Хари Митчъл, когото познавате. Разговаряхме няколко минути. След като се разделихме с жена ми, се срещнах с Франк Лати-мър, когото също познавате; поговорихме и с него. Това трябва да е било около 21.00 часа.
— И с никой друг?
Това беше върхът. Ако Крийдън бе казал на Голдстийн или смяташе тепърва да сподели, че сме се срещнали на Ийст авеню, щях да загазя.
— С никой друг.
Голдстийн остави писалката си.
— Благодаря, господин Мансън. — Бях започнал да се изправям, когато той вдигна ръка. — Може ли да отнема още малко от времето ви? Аз уважавам много списанието, което означава, че уважавам ума ви. В това убийство има нещо странно. Горди не е бил нищо особено. Питам се защо някой би намислил да влезе в дома му и да го убие. Засега не може да се Определи никакъв мотив. — Той ме погледна право в очите. — Виждате ли над какво си блъскам главата? Защо на някого му е притрябвало да убива този човек?
— Нямам никаква представа — махнах с ръка и се изправих.
— Вие сте говорили с Горди. С какво впечатление останахте от него?
Той нямаше никакво намерение да се откаже.
— Сам го казахте — не беше нищо особено.
Изгледа ме замислено.
— Бихте ли се разпрострели малко повече?
— На мене ми се стори някак безличен. Може би си е вършел работата добре. Когато дойде при мен, бях зает, а и предложението му не ме интересуваше, така че и самият той не ми се стори интересен.
— Разбирам. — Замълча, после продължи:
— Хобито му, изглежда, е била фотографията. Имал е добре оборудвано помещение за промиване на филми и висококачествен фотоувеличител. Учудва ме само едно, господин Мансън — въпреки че открихме цялата апаратура в дома му, там нямаше нито един образец от фотографската му дейност. Разбирате ли? — Той потри извития си нос. — Сблъскваме се с човек, чието хоби е съвсем очевидно — явно би трябвало да открием някои снимки, нали?
— Изглежда странно — свих рамене аз. — Може би съвсем отскоро се е захванал с фотографията и не е успял да направи никакви снимки.
Той тръсна глава.
— Не. Съдът за промиване и пособията за фиксаж са използвани многократно. Убиецът трябва да е отнесъл всички снимки. Ако е станало така, мисля, че мотивът вече е ясен — Горди е бил изнудван.