Накрая успях да се отърва от Макс, но тогава се появи Джереми Рафърти с материала си за насилието по улиците. Беше толкова добър, че реших да го пусна още в следващия брой. Обадих се на художника, който се грижеше за оформлението, и му обясних как да подреди статията. Въпреки че ме бе завъртяла машината на редакторския занаят, от време на време се сещах за откраднатата магнетофонна ролка. Когато Рафърти си тръгна, влязох в стаята на Джийн, но я заварих да спори с един от клиентите ни, чиито реклами публикувахме. Разправията им продължи доста дълго. Беше станало време за обяд и аз помолих Джуди да звънне в отсрещната закусвалня и да поръча да ми донесат сандвич. Докато го ядях, се обадих в болницата да разбера как е Уоли. За щастие попаднах на Станстед.
— Какви са новините, Хенри? Как е Уоли?
— Не е особено добре — отвърна Станстед. — Не се оправя с нормалното темпо. Извикал съм Кар-сън да го прегледа днес следобед. Ритниците в главата са му нанесли повече поражения, отколкото очаквах.
Застинах от ужас.
— За Бога, Хенри! Нали ми каза, че е вън от опасност… така ли е?
— Нека приемем засега, че състоянието му не се променя. Карсън видя рентгеновите му снимки. Той ще реши дали се налага операция или не.
— Съобщи ли това на Шърли?
— Разбира се.
— Той в съзнание ли е?
— Не. Виж какво, Стийв. Уоли е наистина зле. Прекалено е дебел и отпуснат. Човек не може да бъде пребит така, без да загази сериозно.
— Между другото, кой е този Карсън?
— Най-добрият мозъчен хирург в града. — Станстед изглеждаше малко раздразнен, че не бях чувал за него. — Господин Чандлър заръча на Уоли да бъдат осигурени най-добрите условия за лечение и затова той ги получава.
— Кога ще научиш мнението му?
— Към пет часа. Ще ти звънна.
— Благодаря — отвърнах аз и затворих телефона.
Облегнах се в стола. Имах определеното чувство, че Уоли би могъл да ми съобщи нещо важно за Горди. Интересуваше ме как се е добрал до тези три имена — Лусила Бауър, Крийдън и Латимър, — а и дали знае други.
Вратата се отвори и влезе Джийн.
— Каква ужасна сутрин! — възкликна тя. — Разполагам само с минутка, но исках да ти кажа две думи как изхвърлих пистолета снощи. Отидох с колата до центъра и го пуснах в една торба със смет. Повече не можех да направя; сигурна съм, че никой няма да го открие.
— Чудесна си, Джийн. Не знам как да ти благодаря. Уоли…
— Знам. Преди малко говорих с Шърли. Разбрах от нея.
— А тя как е?
— Държи се. Сега е в болницата.
— Станстед ще ми се обади към пет часа.
Спогледахме се.
— Ще вечеряш ли с мен довечера, Джийн? Има толкова много неща, за които трябва да говорим.
Телефонът иззвъня. Тя вдигна, после ми подаде слушалката: — Борг се обажда. Връщам се на работното си място.
— А за довечера?
— Да, добре — смотолеви тя и излезе.
— Стийв? Разбрах, че си загубил пистолета си. — Гласът на Борг беше напрегнат.
— Откраднали са го от колата ми.
— По дяволите! Сега не мога да ти взема нов и по-добре ще е да не казваш на шефа. Какво ти става? Не си ли заключваш колата, за Бога!
— Снощи си мислех за други неща.
— Изпрати ми разрешителното си по някого и ще се опитам да оправя нещата. Ченгетата мене обвиняват. — Явно ядосан, той затвори телефона.
Спомних си, че с Макс толкова се бяхме отплеснали по статията за Хамънд, че бях забравил да му дам пистолета и разрешителното. Отидох до шкафа да проверя дали все още беше там — намерих го на мястото му.
После пристигна Хари Лансинг. Връчи ми новия си материал за финансовата рубрика, която имаше голям успех. Двамата прекарахме остатъка от следобеда, прекъсвани само от телефона, в работа върху окончателното оформяне на материала за следващия брой.
Стана почти 18.00, когато той си отиде. Вътрешният ми телефон иззвъня.
— Господин Чандлър те търси — съобщи ми Джийн.
Вдигнах слушалката.
— Здрасти, Стийв. Току-що се върнах. — Гласът на Чандлър бе радостен. — Страшно плодотворно пътуване. Имам да ти разправям много неща. Ела да вечеряме заедно; вземи и Линда. Тя ще прави компания на Лоуис, докато ние разговаряме — какво ще кажеш?
Помислих си за уговорката с Джийн, но въпреки това не можех да откажа на тази покана.
— Линда замина за Далас да постои с майка си, господин Чандлър.
— Тогава доведи Джийн. Все пак трябва да намеря събеседник за Лоуис. — Той се засмя. — Статията за Хамънд готова ли е?
— Вече е дадена в печатницата. На идване ще взема някои коректури за вас.