— Нямам представа.
— Е, разочарована съм — заяви тя, но се усмихна. — Бях съвсем сигурна, че ще ни кажеш нещо ново. Обожавам случаите с убийства.
Чандлър се наведе и погали ръката й.
— Виж какво, скъпа, трябва да си поговорим със Стийв. Предлагам вие, двете момичета, да обсъдите това-онова.
Лоуис повдигна елегантните си рамене и се обърна към Джийн.
— Да тръгваме — предложи тя. — Тук явно вече не се нуждаят от нашата компания.
Когато вратата се затвори зад гърба й, Чандлър отмести стола си и се изправи.
— Нека отидем в моя кабинет. Искам да хвърля един поглед на коректурите от статията за Хамънд.
Успях да се измъкна от кабинета му едва след полунощ. Джийн отдавна си беше отишла, а Лоуис си бе легнала.
Чандлър беше възхитен от статията за Хамънд. Спомена и за антиинфлационната програма на президента и седнахме да направим план за статия по този въпрос. Автор трябваше да бъде Лансинг. Чандлър не бе забравил и материала за Шулц. Поиска да го пуснем в следващия брой.
— Ще ги държим в постоянно напрежение, Стийв — заяви той, усмихнат като смел ученик. — Удари ги и продължавай да ги удряш. Имам и една добра новина — Уоли ще се оправи. Той е много добър репортер. Веднага щом се вдигне на крака, ще го изпратя заедно с жена му в Палм Бийч да съберат малко слънце. Би ли могъл да му намериш заместник, докато бъде отново в състояние да се заеме с работата си?
— На Бери няма да му бъде трудно да го замества. Събрал съм доста суров материал, който стои неизползван.
Вече на входната врата ми каза:
— Справяш се много добре. Съжалявам, че не дойде и Линда. На мене това момиче ми харесва.
Поколебах се дали да не споделя, че бракът ни е пред разтрогване, но се отказах. Имаше време за това.
Качих се в колата, спрях на паркинга пред хотел „Империал“ и звъннах на Джийн от една телефонна кабина. Мина известно време, докато вдигне слушалката, но накрая чух гласа й.
— Мога ли да се кача при теб — попитах-Имам да ти казвам толкова много неща.
— Не, съжалявам. Легнала съм си вече. Двата, часа в компанията на тази жена изцяло ме изтощиха. Ще поговорим утре.
— В редакцията, както изглежда, никога не можем да останем и за минута сами. Искаш ли да вечеряме заедно утре, за да ти разкажа всичко?
— Няма да може. Имам среща.
— Но това наистина е важно, Джийн. Не можеш ли да я отложиш?
— Не.
Резкостта в гласа й ме убеди, че няма смисъл да упорствам. Тогава се притесних.
— Джийн… аз нищо не знам за тебе. Ще ми разрешиш ли да те попитам дали си имаш някого?
След доста дълга пауза тя отвърна:
— Имам някого… да.
Когато чух това, напълно си дадох сметка, че я обичам. Подейства ми като шок и изпитах огромно разочарование.
— Наистина ли? — Гласът ми беше прегракнал.
— Трябва да поспя малко. — Отново се появи рязката нотка в гласа й и ми подсказа, че решението е окончателно. — Лека нощ. — След това затвори телефона.
Върнах се бавно при колата си. Никога не бях чувствал самотата си така остро.
Познавах я от осемнадесет месеца и през цялото време съм бил сляп за всичко у нея освен за умението й да се справя бързо и качествено с работата си. След това изведнъж; я бях видял като съвършена жена. Като че ли някакво перде се бе отдръпнало и слънцето бе нахлуло. Трябваше да се досетя, че момиче като нея не би останало без мъж. Е, вече го знаех със сигурност, но това нито ми помагаше, нито ме успокояваше. Поех към къщи и вкарах колата в гаража. Вече си отключвах, за да вляза, когато някой ме повика:
— Мансън…
Обърнах се.
Сержант Бренър стоеше сред сенките.
— Изгасете лампите. Не искам да ме видят.
Седнахме един срещу друг в хола. Когато можах да огледам Бренър, видът му ме стресна. Това не беше властното и грубо ченге, което познавах. Беше съвсем различен човек, който е преживял нещо съкрушително. Лицето му беше бледо и изпито. Бръчиците се бяха врязали значително по-дълбоко и се забелязваше някаква изненадваща за него отпуснатост.
— Слушай, Мансън, искам да ми кажеш истината — започна той, като сви в юмруци големите си длани. — Взе ли оня филм и фотоувеличенията? И не ме лъжи.
— Не съм ги взел.
Той се отпусна в стола си.
— Голдстийн вече е разбрал, че Горди е бил изнудвач. Знае и че някой е прибрал филма.
— Ако си забъркан в същата каша като мен, предлагам ти да разкрием накрая картите си.
Той отново ме изгледа:
— Да… добре. Не се отнасяй с мен като с ченге. Бъди откровен.
— Бихме могли да си помогнем един на друг — заразсъждавах на глас аз. — Жена ми е откраднала шишенце скъп парфюм от магазина. Била е заснета от камерата. Горди ми искаше двадесет хиляди долара, за да ми даде отрязъка от филма, на който кражбата е заснета. Каза ми, че и други съпруги са забъркани. Бях решил да му платя, но не успях да събера толкова пари. Отидох в къщата на Горди само с три хиляди долара. Открих го мъртъв. Тъкмо се канех да потърся филма из къщата, когато пристигна някаква жена. Измъкнах се, докато тя се обаждаше в полицията. Не съм го застрелял аз, но съм сигурен, че е използван пистолетът, за който имам разрешително. Бях го оставил точно тук, върху това канапенце. Според мене някой го е взел, убил е Горди и го е върнал обратно. Отървах се от пистолета. — Вторачих се в него. — Това е историята ми, Бренър. Би ли искал да ми разкажеш твоята?