— Съвсем същата е. — Той отчаяно вдигна свитите си ръце. — Защо, по дяволите, го правят жените? Със заплатата, която получавам, не мога да й дам кой знае какво, но мислех, че е щастлива. И тя е попаднала в заснетото от камерата. Била е една от първите. Онази гадина ми поиска три хиляди, а това са пари, с каквито не разполагам. Така че започна да ми продава филма кадър по кадър за по тридесет долара седмично.
Макар и да не го харесвах, изпитах съжаление към него.
— Ако филмът се появи на бял свят — продължи той, — аз съм загубен. Голдстийн няма да ми помогне. — Прекара длан по потното си лице. — Когато отидох там, открих гилзата. Познах я и бях сигурен, че ти си го убил, че си взел филма и фотоувеличенията. Затова ти я дадох. Знаех, че ако Голдстийн я бе намерил щеше да стигне до тебе. Точно тогава бях решил, че не искам никой да бъде уличен в убийството на Горди. Това беше глупост, разбира се. Голдстийн вече е разбрал за камерите, потърсил е филмите в магазина — безрезултатно. Но… Голдстийн е много умен. Сетил се е, че причина за убийството на Горди е изнудването и сега е започнал разследване — прави проверка на всички клиенти на магазина.
— Това все още не значи, че ще бъде в състояние да докаже нещо освен ако не разполага с филма — подхвърлих аз.
— Но той е също като доберман. Забие ли зъбите си някъде, повече няма пускане.
— Нека погледнем нещата от всички страни, Бренър. — Бях доволен, че разполагам със слушател, пред когото да излагам хипотезите си. — Филмът и фотоувеличенията може да са оставени на съхранение в трезора на някоя банка, може да са оставени у човек, на когото Горди е вярвал, може и да са били намерени от убиеца. Ако са в банката, Голдстийн рано или късно ще ги открие. Ако са взети от убиеца, той вече ще ги е унищожил. — Замълчах за миг. — Но ако са у човек, на когото Горди е вярвал, нас двамата все още биха могли да ни изнудват.
— Мислил съм върху всичко това. Ето защо се надявах те да са у теб. Не са дадени на съхранение в банка. Голдстийн вече провери, което означава, че или убиецът ги е взел, или…
— Коя е тази жена — Фрида Хос?
— Любовницата на Горди. Костелив орех и пиянде. Когато отидох там, я заварих да се лигави над трупа на Горди — беше се оплескала с кръв, виеше и пищеше. Тъкмо по време на нейните изпълнения забелязах гилзата. Един Господ знае дали и тя не я е видяла. Просто поех риска.
— Известно ли ти е нещо за нея?
— Виждал съм я наоколо. Пияница и уличница. Мотае се по кръчмите и си проси пиене. Друго за нея не знам.
— Може би няма да е лошо да я попроучим. Аз не мога да го направя, но за теб не би било трудно. — После му разказах за Хърман Уебър, за версията му за откраднатото досие на Горди и за доказателствата ми, че ме е лъгал.
— Уебър! — намръщи се той. — Ако шефът ти не му беше намерил работа като частно ченге и не го бе финансирал, сега щеше да продава кибрит по улиците. Предстоеше му уволнение от полицията за подкупи, но шефът ти го отърва. Тази гадина би прерязала и гърлото на майка си за един долар.
— Добре, значи е продажен, но мене ме интересува защо твърдеше, че досието на Горди е откраднато. И какво в него той не би искал аз да видя?
Бренър кимна:
— Да… В това има нещо. Мислиш ли, че той е унищожил досието?
Свих рамене:
— Не знам. Виж какво, Бренър, аз не съм единственият подозрителен в цялата тази история. — Тогава му разказах как Франк Латимър ме бе причаквал пред къщи и как се бях натъкнал на Крийдън близо до дома на Горди. — Всеки един от тях би могъл да влезе тук, да вземе пистолета и да убие Горди. Мотивът е един и същ — и на двамата съпругите са били крадли.
— Ще послухтя насам-натам. Искам най-после да се уверя, че филмът е бил унищожен.
— А ще ми издириш ли някаква информация за Фрида Хос?
— Разбира се, но трябва да знаеш, че Голдстийн вече е проучил всичко около нея. — Той се наведе в стола си и насочи пръст към мен. — Ако аз работя от вътрешната страна, а ти действаш отвън, може би ще успеем да открием филма преди Голдстийн. Но слушай, Мансън, всичко това си остава само между нас двамата. Отвориш ли си устата пред някого… ще го повторя — отвориш ли си устата пред когото и да било, включително и пред персонала си, ще го загазим сериозно. Така че просто не говори. Ще работим заедно, но без ничия чужда помощ… нали?